СПОМЕНИ

Решението да посрещаме Нова година в Доспат, дойде ненадейно.
Чух и си казах:"А защо не?".Мястото беше чудесно, условията перфектни, нямаше да ловим риба - какво повече му трябва на човек?

Тук някой сигурно ще подскочи:"Ти нещо против риболова ли имаш?".Бързам да уточня - не, но изпитвам панически ужас от
жива риба.Миналата година се бяхме нагъзили женската част да "хващаме" раците, излезли на припек по камъните на пристанището в Царево.Беше пълно с рибари.За зла участ, един
от тях хвана нещо (само как го казах!).Нещото беше риба,
разбира се и прелетя в свободен полет точно над мойта глава!
Нямате си на идея само как крещя!От ужас...Още се втрисам,
ама ми е и смешно, де.Страшна гледка трябва да съм била с летящата риба, защото човекът беше много притеснен, а мъжката част от компанията ме скъса от майтап.

Всъщност идеята да пиша не беше посрещането на Нова година.
То ме върна няколко години назад в едно друго пътуване.

Бяхме на релакс във Велинград.Само двамата.За няколко дни.
Амии, Велинград си е Велинград, та решихме да отскочим до
Банско и тогава да се прибираме към София.Всичко беше
чудесно, само не знам защо хванахме пътя покрай Клептуза.

Планът - да минем през Юндула.Беше ми разказвал колко е красиво...

И такааа, пътуваме по някакъв...слабо европейски път, но аз
съм надъхана, защото ще видя дълго бленуваната Юндула.С километри няма нищо, освен красива природа, тук - там някоя крайпътна чешма и тютюн(само на места).

Появявя се някаква вехта постройка, аз грейвам:"Това ли е
Юндула", все пак не съм наясно точно колко къщи трябва да
има, а ТОЙ:"Не, не е това."

Видимо съм посърнала, но не губя надежда.Даже съм малко пооблекчена,защото постройката се е оказала някаква
соцбарака, останала без стъкла и врати.Пиша глупости