СЕЗОН

Привършва сезонът на птиците пъстри,кайсиите, гроздето и изневерите. Морето, сергиите с евтини спомени,надеждите, скрити в джобовете ленени.Картините в синьо, жените на другите,мечтите за дъжд, по средата на срещите...Отива си лятото. Доста посредствено.И не без умисъл. Добре го усещам.Изтъркан е номерът. Прави го винаги.Изважда внимателно вехта постеля,охлажда брега и приспива децата.До другото лято. Да не остареят.Завива ръцете, разравящи Слънцето.В пашкули. За дълго самотно обгръщане.С любови от минали зими и облаци.За да го забравят до другото връщане.За да пропуснат палитрите есенни,и красотата да мачкаш боите им.Със пръсти. И длани. Размазан до лактите.Да няма съперници. Какво пък? Велико е.Егоистично, до кръв симпатично.Крещящо уплашено, че си отива.Аз пак не успях да си тръгна от лятото.Но се познаваме. И ще го скрия.