Убиха моче от София. Пребиха момче във Варна като се връщало от Финландия, където следва. Без причина. Голяма част от нас имат деца. Как ги учим да се справят със злодеите?
Много болен въпрос за мен! Вярно е, че децата ми са още малки, но още отсега съм наясно, че Боби не е научен. Забелязвам го как се свива, когато усети присъствието на по-силни, по-големи и всякакви по-по-по - от него. Сега си нямат и баща, така че мъжкият пример ще липсва. Как ? Нямам ясна перспектива, но ще се опитам да направя нещо. На първо време смятам да работя върху самочувствието му. Да изгради умение да не се паникьосва при среща с "батковците". По някакъв начин трябва да стимулирам бързината му - както в действията, така и в преценката. Добра физическа подготовка. Спорт! Противодейства се, чрез сила. Не непременно физическа, но ако се наложи да приложи самозащита. Чела съм, че в екстремни ситуации човек може да се опита да привлече вниманието и да потърси помощ - чрез крещене, вдигане на шум, който може да изсвири с уста.
Смятам, че е много полезно децата още от малки да знаят за тези опасности и да им се обясни как биха могли да действат. По един детски сателитен образователен канал Smile of the Child има много такива предавания поднесени по подходящ начин. Мисля, че това липсва тук. Не зная дали в училище имат такива часове. Във всеки случай това е главна отговорност на бащите. И трябва да се опитаме да подготвим децата ни!
kelvinator
,за Бога, недей така! о.О Не пускай такива гръмовни непотвърдени реплики.
Николай е жив!!! И Слава Богу няма опасност за живота му в момента. Но това не променя факта, че е бил жестоко, почти до смърт пребит. Още 2-3 ритника в главата и е щяла да се повтори историята със Стоян...
Лично го познавам. Моя добра приятелка живя две години в общежитието на един етаж с него. Били сме заедно по рожденни дни. Адски свястно и кротко момче. Прибира се в милата родина по празниците.. и как го посреща тя? С удари и ритници. Не е бил и час на родна земя, а вече лежи в кръв.
Аз нямам думи и не намирам вече и една причина България да е добро място за живеене.... Нито една....
Aз лично нямам отговор. Не бих могла да опазя и себе си, ако не дай си
боже ме нападнат пияни и дригирани маймуни. Евентуално ако децата са
достатъчно малки, би могло превантивно да ходят на бойни изкуства.
Само едно мога да кажа: Бай, бабо, да не те среща мечката.
И аз нямам отговор. Детето ми ходи на тренировки по бойни изкуства, но отношението към тях в къщи е по- скоро да се използват като начин на живот, философия и спорт, отколкото като средство за самозащита.
Ще разкажа случка от неделя : колегата ми се прибирал със сина си (първокласник) от кънки и на спирката на трамвая в столичния квартал Красна поляна бил нападнат от група роми. В резултат колегата е с комоцио и неузнаваема физиономия, а детето е в шок, но поне без видими травми. Полицията се е намесила в последствие - твърде вяло, както е обичайно в такива ситуации. Арестувани няма, разбира се. Това, което е научило това дете е, че от злото трябва веднага да се бяга, защото иначе следват много страшни работи. Какви други изводи може да извади дете от такава случка?
победител в един уличен бой е не по-добрият, а по-дивият - затова отглеждайте деца-идиотчета - да станат като батко си Лорда - да не им пука и съответно няма да имат много проблеми. Ако някой ден се върнат леко понасинени и разкървавени - не се притеснявайте - има няколко други деца, чийто родители имат много повече повод за притеснение :)
Ако има начин да им обясним, защо съществуат злодеите, сигурно ще се сетим и как да ги подтогвим за справяне с тях. Аз обаче не се сещам за приличен начин на децата да се обясни злото. За "грешка" има толкова възможности..., но за зло освен през "вяра" не знам за друга пътека. А тази е много тясна.
Ние самите често не знаем нищо за злото. Аз например нямам никакво обяснение защо възниква то, може ли въобще да се коригира - просто има хора, които са зли и това е факт, който не трябва да се премълчава или отминава. Въпроса е как да се противопоставим, като често злото е по- силно.
Lord deSword, Не само се притеснявам, а направо изпадам в ужас като ми се прибере детето посинено или - недай боже - разкървавено. И се оттеглям в позиция "Изчезвай веднага без да се обръщаш", което никак не ми е присъщо. Самата аз никога не съм постъпвала така, но явно за да оцелее човек инстинкта му за самосъхранение трябва да работи на пълни обороти. Много ми е кофти, но трябва да си призная, че не ща да противостоя, искам да се запазя и хората около мен да са живи и здрави.
Също така е факт, че много хора все още не възпитават децата си в агресия, но има и такива, които го правят.
Преди години брат ми беше много добър самбист, но не научи нито едно от двете си момчета да се бие с другите деца, защото като дете и той не беше агресивен. Записахме го на борбен спорт, за да стане по пробивен в живота. Е беше добър спортист, но в живота си остана добра душичка.
Според мен е важно хората да не се чувстват длъжни да обучават децата си в агресия, което означава, че в живота ни и по улиците на страната ни трябва да има повече сигурност. Не милиционерщина, а правила за всички.
Време е да започне да се възпитава уважение към правото на лично пространство без да се нарушава личното пространство на другите.
Спомням си първия разговор с учителката на малкия ми племенник. През първия учебен ден той я беше попитал защо децата се блъскат в коридора и защо се бият след като това е забранено и не е правилно. Тя така и не беше намерила думи да му обясни, но ме попита защо не сме го подготвили психически за картината в училище. Е, не го подготвихме, защото не го възпитаваме в агресия.
И аз допуснах тази "грешка".Децата ми тренират или са тренирали какво ли не(кик-бокс,таекуан-до,фехтовка)и наистина са силни,но не се научиха да се справят с лошотия и агресия.
Правила има. Въпросът е там, че твърде много интерпретации и заобикаляне на правилата ги правят абсолютно безсмислени. Не мисля, че може да се свикне с лошотия или агресия. Отговорът не е в бойните изкуства, мисля, че отговорът пак е в начина на мислене.
Да, начинът на мислене и себеуважението.Правила има,но като не се спазват дори и от възрастни,как да ни повярват децата?Нито има контрол!В кое заведение или магазин не продават алкохол на деца?Спазват ли възрастните закона?И ако не,кой ги контролира и санкционира?Къде е полицията,която трябва да наблюдава и охранява улиците и опасните места през нощта?
Решението е точно в бойните изкуства - ако са предавани както трябва, те сапредавани с традициите и ценностите си и освен на дисциплина и себеуважение, учат и на зачитане на другите. Колко пъти сте чули, някой, който тренира от дълги години бойни изкуства да набие някого без причина или причина "ми исках да набия някого"? Хората притежаващи истинска сила, първо знаят, че с голямата сила идва и голяма отговорност и второ - не я разхищават за глупости. Един истински силен човек трудно би тръгнал бие някой по-слаб от него, просто защото му е под достойството. Проблемите идват от разни не особено умни типове, отчаяно търсеши себедоказване. И понеже интелектуалният им капацитет не стига дори и д аим подскаже в каква насока го търсят, затова го търсят, та където (само си мислят, че) са най-добри. Тези така наречени "биячи" обикновено си търсят някоя жертва видимо по-слаба от тях, за предпочитане с очила - смятат го за признак на слаботелесност. Но дори и в такива моменти рядко скачат на бой, обикновено чакат да се съберат повечко, че да им дойде смелостта. Съотношението е поне 3:1, а най-добре 10:1. И след като надвият жертвата с помощтта на също толкова силните си приятели после дълго обикалят и се хвалят как хванали някакъв и го "убили" от бой... за съжаление в някои случаи това е буквално...
Това е, на което попаднах в интернет. Поредното убийство! Така, както е описано по местонахождение, убийството е станало пред очите на свидетели и между познати (!). Винаги са ме шокирали такива традегии разиграни между познати, близки, та дори и най-близки. Какво се оказва - може да си съжителстваш със своя палач без да подозираш. В един момент нещо отключва бесът у човека и злото тържествува. Най-опасни са лудите (а много са на свобода), защото там няма контрол, дори често няма и осъзнаване. И къде да се скрим, какво да направим... Непредвидимо е. :-((
Ами пак мисля, че въпроса е в начина на мислене. Уважението към себе си води до уважение към околните и зачитане на личното пространство. Но като цяло съм съгласна с Лорда.
Че даже църквата е имала своите отряди за опазване.Но лошите се коалира много лесно по интереси ,а добрите трудно Много са ни различни желанията.
Необходима ни е идея заобединяване.Младите общо взето са по чужбина ,а старите са изморени и все пак мислете хора не само за обединяване.Необходими са железни критерии за съпричастност до живот.
http://news.ibox.bg/news/id_2036096958
http://varna.dir.bg/2008/12/15/news3739079.html
или още не са пуснали новината по интернет.....
Смятам, че е много полезно децата още от малки да знаят за тези опасности и да им се обясни как биха могли да действат. По един детски сателитен образователен канал Smile of the Child има много такива предавания поднесени по подходящ начин. Мисля, че това липсва тук. Не зная дали в училище имат такива часове. Във всеки случай това е главна отговорност на бащите. И трябва да се опитаме да подготвим децата ни!
Николай е жив!!! И Слава Богу няма опасност за живота му в момента. Но това не променя факта, че е бил жестоко, почти до смърт пребит. Още 2-3 ритника в главата и е щяла да се повтори историята със Стоян...
http://btv.bg/news/news_details.pcgi?cont_id=123113
Лично го познавам. Моя добра приятелка живя две години в общежитието на един етаж с него. Били сме заедно по рожденни дни. Адски свястно и кротко момче. Прибира се в милата родина по празниците.. и как го посреща тя? С удари и ритници. Не е бил и час на родна земя, а вече лежи в кръв.
Аз нямам думи и не намирам вече и една причина България да е добро място за живеене.... Нито една....
Отговор на въпроса и аз нямам, обаче държа да отбележа, че т. нар. злодеи всъщност са други момчета. Та въпросът може да се перифразира:
Как да пазим момчетата си от момчетата си?
Дълбоко съжалявам за направената грешка!!!
Пожелавам на момчето да бъде живо и здраво!
Още веднъж съжалявам!
Но това не отменя въпроса ми. нека заедно потърсим отговор. Някакъв.
Само едно мога да кажа: Бай, бабо, да не те среща мечката.
Някъде да съм казала, че е било нарочно? И има ли значение?
kelvinator, извинявам се, ако съм била по-рязка, просто доста се стреснах като го прочетох в първия момент.
Ще разкажа случка от неделя : колегата ми се прибирал със сина си (първокласник) от кънки и на спирката на трамвая в столичния квартал Красна поляна бил нападнат от група роми. В резултат колегата е с комоцио и неузнаваема физиономия, а детето е в шок, но поне без видими травми. Полицията се е намесила в последствие - твърде вяло, както е обичайно в такива ситуации. Арестувани няма, разбира се. Това, което е научило това дете е, че от злото трябва веднага да се бяга, защото иначе следват много страшни работи. Какви други изводи може да извади дете от такава случка?
Lord deSword, Не само се притеснявам, а направо изпадам в ужас като ми се прибере детето посинено или - недай боже - разкървавено. И се оттеглям в позиция "Изчезвай веднага без да се обръщаш", което никак не ми е присъщо. Самата аз никога не съм постъпвала така, но явно за да оцелее човек инстинкта му за самосъхранение трябва да работи на пълни обороти. Много ми е кофти, но трябва да си призная, че не ща да противостоя, искам да се запазя и хората около мен да са живи и здрави.
Също така е факт, че много хора все още не възпитават децата си в агресия, но има и такива, които го правят.
Преди години брат ми беше много добър самбист, но не научи нито едно от двете си момчета да се бие с другите деца, защото като дете и той не беше агресивен. Записахме го на борбен спорт, за да стане по пробивен в живота. Е беше добър спортист, но в живота си остана добра душичка.
Според мен е важно хората да не се чувстват длъжни да обучават децата си в агресия, което означава, че в живота ни и по улиците на страната ни трябва да има повече сигурност. Не милиционерщина, а правила за всички.
Време е да започне да се възпитава уважение към правото на лично пространство без да се нарушава личното пространство на другите.
Спомням си първия разговор с учителката на малкия ми племенник. През първия учебен ден той я беше попитал защо децата се блъскат в коридора и защо се бият след като това е забранено и не е правилно. Тя така и не беше намерила думи да му обясни, но ме попита защо не сме го подготвили психически за картината в училище. Е, не го подготвихме, защото не го възпитаваме в агресия.
А според мен е в липсата на самоуважение.
Много е страшно, когато човек се удави сред хора с високо смочувствие и пълната липса на самоуважение.
Все пак мисля, че човек трябва да има себеуважение, за да уважава околните.
Спорта помага много за офрмяне на характера и е много хубаво едно дете да се занимава със спорт. Но са малко децата, който го правят.
За съжаление, ужасно са много децата, които разрешават проблемите си с юмруци.
Необходима ни е идея заобединяване.Младите общо взето са по чужбина ,а старите са изморени и все пак мислете хора не само за обединяване.Необходими са железни критерии за съпричастност до живот.