С много захар, моля!

Няма захар. Мразя горчиво кафе, а ме мързи да отида до магазина. Обожавам сладникавия аромат, който се носи от порцелановата чаша, над която се извива тънка струйка пара. Винаги я пълня до самия ръб, така че да я вдигам бавно и внимателно в опит да предотвратя преливане. Поставям я от ляво до клавиатурата, на една ръка разстояние. Дълго не отпивам. Когато най-сетне се наканя, го правя бавно, на малки глътки.

Винаги приготвям кафето шварц, сравнително слабо, с много захар. Не мога да го пия горчиво. Продавачката на магазинчето отсреща казваше, че пия сладко кафе, защото животът ми е горчив. Може и така да е. По-скоро смятам, че е тръпчив, но това е въпрос на гледна точка.

Понякога го пия с мляко, друг път със сметана. Задължително дълго. За да му се наслаждавам повече. С цигара или без. Разните там капучино, мокачино и всякакви flavored не ми допадат особено. Моето слабичко шварц с много захар ми пасва перфектно.

Навремето най-дорият ми приятел си умираше да тормози кандидат-гаджетата ми с въпроса: "А ти знаеш ли тя как обича да пие кафето си?" Отговорът на този въпрос играеше ролята на критерий за да отсече "става" или "не става". Но това беше отдавна. Сега той е в Ирландия и най-вероятно лочи irish cream до скъсване. Може би е забравил шварца, с който го черпех когато идваше с махмурлук в нас. А може би не е. Предстои да разберем.

Междувременно, колегата отсреща се пожертва да направи едно кръгче до магазинчето и триумфално тръсна на бюрото ми пакет захар с рецепта за сладкиш отпечатана на гърба. Кейк така и не забърках, но за сметка на това в ляво до мен дими чаша следобедно кафе. Шварц, с много захар.