С какво се хранят мечтите?
С простичък въпрос за пътя към храма, но онзи прозаичния път - в случая към св. "Александър Невски", започна един кратичък разговор, който изненадващо ме върна към полузабравена юношеска мечта - да пътешествам из страната с приятели на две колела с тяга една човешка сила.
Този мил спомен и носталгия по една неосъществена мечта ме върна мъжът на снимката - Драган.
С него разговарях по-малко от пет минути на път за работа, но те бяха достатъчни да науча освен интересуващото ме и разни лични неща, като това, че синът му живее в Германия.
Разказа ми, че е тръгнал на път преди 16 дни. Тези малко повече от две седмици всъщност са били достатъчни да прекоси няколко страни в източната част на полуострова, известни по света най вече с политическата си нестабилността. Щеше ми се да го поразпитам за точно тази част от пътя му но уви, нямах време.
Тръгнал от Сърбия, преминал е през Косово и е продължил пътя си през Македония и Гърция за да достигне България. Днес ще започне последния етап от малкото си пътешествие, след обиколка из София продължава към Белград.
Размечтах се за път. Другари и другарки приятното за път време е само след 6 месеца. За жалост из моите люде трудно се намират мераклии дори за пешеходка до Черни връх пък и ме мислят за луд , защото карам колело из кошмарната за придвижване освен с танк София.
Но Бог е милостив, знам ли се каква ще е следващата ми другарка:)
Този мил спомен и носталгия по една неосъществена мечта ме върна мъжът на снимката - Драган.
С него разговарях по-малко от пет минути на път за работа, но те бяха достатъчни да науча освен интересуващото ме и разни лични неща, като това, че синът му живее в Германия.
Разказа ми, че е тръгнал на път преди 16 дни. Тези малко повече от две седмици всъщност са били достатъчни да прекоси няколко страни в източната част на полуострова, известни по света най вече с политическата си нестабилността. Щеше ми се да го поразпитам за точно тази част от пътя му но уви, нямах време.
Тръгнал от Сърбия, преминал е през Косово и е продължил пътя си през Македония и Гърция за да достигне България. Днес ще започне последния етап от малкото си пътешествие, след обиколка из София продължава към Белград.
Размечтах се за път. Другари и другарки приятното за път време е само след 6 месеца. За жалост из моите люде трудно се намират мераклии дори за пешеходка до Черни връх пък и ме мислят за луд , защото карам колело из кошмарната за придвижване освен с танк София.
Но Бог е милостив, знам ли се каква ще е следващата ми другарка:)
А иначе...пътуването е хубаво нещо ;) Дава много, а почти нищо не отнема. Така че отвори ли ти се възможност, пътувай!!!
Това е едната гледна точка.
А ето и другата:
Човекът е човек, когато е човек на голям човек.
Вие си преценете коя е по-добрата.
демек аз..
или ще отречеш ,че макар и с по-скромен ръст от твоя, не крача редом с теб из не-особено равните маршрути из витоша ;)
имам разписани вело-маршрути до много дестинации в европа.. но първо разбира се ще трябва да се сдобия с така чаканато колело.. surely мога да си зема нещо за 100-200 лв, обаче нещо не ми се ще да се разочаровам от такова колело, понеже парите на са нито малко нито много..
ще изчакам докато събера една по прилична сума.. после си вземам колело и още първата вечер го изпъвам по маршрута пловдив софия.. ако ме издържи -- ще го бъде колелото.. ако не -- връщам се в магазина и нахлузвам на главата на продавача близо-1000-лева-струващата-играчка-която-съм-си-купил-вчера :))
така че -- нема се пуашим.. до 6 месеца и колело ще имам и достатъчно стаж за отпуска.. даже ще съм потренирал с карането и ще може да хванем някой по-сериозен маршрут..
п.п.
имам разписани е силно казано.. правил съм си такива в google maps ;)