Рожденни дни

Не съм писала от много отдавна, но не защото нямам време, а просто не ми се е случвало нищо интересно. :(През последните няколко дена си искарах доста приятно:)))От края на миналата седмица ми е тръгнало да ходя по рожденни дни и тази седмица ми тръгна по същия начин!Това е доста приятрно занимание, особенно когато си изкарваш готино. Бях на три рожденни дни. Интересното е че рожденниците бяха три различни поколения и въприки това си искарах много приятно.Първият рожденник беше едно много сладко бебе което навършваше 1 годинка. Тя е невероятен сладур и е дъщеричка на моя много добра приятелка. Беше обикновен следобеден детски рожден ден, а вечерта трябваше да се събираме "възрастните"(слагам го в кавички защото аз все още не се чувствам възрастен човек), но така и не останах, защото същата вечер бях на още един рожден ден. Наша много близка приятелка празнуваше 55 години и бяхме поканени. Празнувах ме в Ливански рестурант. Вечерята беше изключителна. За първи път ходих в такова заведение и опитвах ливанска кухня. При нея ястията се правят основно от агнешко и овче месо. Аз не обичам да яма това месо, но във вариянтите при който ми беше поднесено си облизах пръстите. По-вкусна кухня мислия че не съм яла през живота си. Месото беше подправено с подправки и по нищо не можеш да разбереш че ядеш агнешко(овче)месо. През цялото време сервитьорите ни обслужваха толкова внимателно, че не осещаш тяхното пресъствие. Естествено имаше и музика, ориенталски танци и ливанско хоро, което по принцип съм забелязала че се играе от всички страни на мисюлманския свят, българската "Бяла роза" не беше пренебрегната - имам чувството, че тази песен се е превърнала в нещо като втори химн на България. В самото заведение на младите раздаваха ориенталски кърпи за танцуване, а също така фесове за мъжете и дейрета. Цялата обстановка беше толкова приятна, че сякаш се пренасяш в някоя приказ от "шехерезада".Цяла вечер луди танци и маанета. :) Снощи пак на рожден ден. Този път беше юбилей 30 год. Бяхме в "Свети Георги"- Бояна. А след това се пренесох ме в "Най-клуб"-Младост и накратко, осъмнахме там. Веселихме се заедно с абитюрентите. До като ги гледах си спомних моя бал и колко весело си прекарах ме. Исках отново да съм на 18 и да празнувам. :)Това е. Хората тези дни ходят по балове, и понеже покрай мен няма абитюренти, аз празнувах с рожденници.