Рождение на св. Йоан Кръстител
Тропар
Пророче и предтечо на Христовото пришествие, ние, които с обич те почитаме, недоумяваме как достойно да те възхвалим, защото неплодството на родилката разреши и отческото безгласие, а със славното и честно твое рождение се проповядва на света въплъщението на Сина Божи.
* * *
Утре е 24 юни – Рождение на св. Йоан Кръстител.
Медиите, особено телевизиите, ще започнат още довечера да “съветват” как да се отпразнува този православен празник, но не както е по православна традиция, а езически.
Това е много тъжно, защото нищо православно няма, нито пък е имало православна традиция, че на Еньов ден, както по простонародно се нарича празника, се берат билки, че се яде това, че не се яде онова, че трябва да се пипне иконата с незнам коя си ръка ... все езически обичаи и суеверия, които незнайно как са най-интересни за хората.
Може би защото необяснимо се усеща мистичното в Църквата и се търси мистерията на Православието, но не се знае, че мистерия няма, а има опит на Св.Дух. Така всичко се преобръща с главата надолу и православието се възприема на битово ниво, става битово християнство.
Пророче и предтечо на Христовото пришествие, ние, които с обич те почитаме, недоумяваме как достойно да те възхвалим, защото неплодството на родилката разреши и отческото безгласие, а със славното и честно твое рождение се проповядва на света въплъщението на Сина Божи.
* * *
Утре е 24 юни – Рождение на св. Йоан Кръстител.
Медиите, особено телевизиите, ще започнат още довечера да “съветват” как да се отпразнува този православен празник, но не както е по православна традиция, а езически.
Това е много тъжно, защото нищо православно няма, нито пък е имало православна традиция, че на Еньов ден, както по простонародно се нарича празника, се берат билки, че се яде това, че не се яде онова, че трябва да се пипне иконата с незнам коя си ръка ... все езически обичаи и суеверия, които незнайно как са най-интересни за хората.
Може би защото необяснимо се усеща мистичното в Църквата и се търси мистерията на Православието, но не се знае, че мистерия няма, а има опит на Св.Дух. Така всичко се преобръща с главата надолу и православието се възприема на битово ниво, става битово християнство.
Всъщност бях почнала да пиша по-подробно и го написах, но реших да не се натрапвам с възгледите си, защото традициите в православието, заедно с каноните и догматите, за всеки православен са си норма на живот, по точно: православието е = начин на живот.
А нормите и правилата всеки сам решава какви да си има и мен ме респектира личната свобода на избор на живот на всеки.
Е, давай - питай!
От друга хайде да видим какво предлага храма на дошлите. Богослужението с изклучение на евангелските текстове са на непонятен език, понякога ужасен певец (примерно семинарист), който претупва и дразни с характерното семинарско поведение... Не че това трябва да отблъсне искрено вярващите хора но не помага с нищо. Аз си признавам че често се разсейвам, може би защото от години в градовете (а и по селата) вярващите не участват в пеенето.
Признавам си че се отклоних но и аз размишлявах за броя вярващи, които привличат храмовете. В събота в св. София имаше не повече от 50 души и комай само руската църква и старокалендарците привиличат повече. Тъжно но ако не си направим църковно-народен събор скоро и не започнем спешни промени вкл. затягане на редиците, което под вещото ръководство на синодалните старци не знам как ще стане сме го окъсали яко.
В Библията има един случай: отива един човек при Христос и Му казва: Господи, кажи на брат ми да раздели с мен наследството. Христос му отговаря : - О,човече, кой Ме е поставил да деля имоти...
Учителите на Църквата, като св. Йоан Златоуст и др. , а и ние самите лесно разбираме, че деленето на имоти е свързано с човешкия характер, по-специално с някои тъмни неща: завист, злоба, инат, сребролюбие... и ясно се вижда от отговора Му, че Бог не желае да участва в такива дела, а желае имотните делби да се уреждат момежду ни тихо и с уважение един към друг, както Сам Казва: Колко хубаво е братя да живеят заедно./не в см. в една къща, в един апартамент, а в смисъл да живеят в съгласие...
Така, че Христос няма нищо общо с имотните разпри на цурковните ни мъже.