Рожден ден през погледа на една впечатлена дама!
Рожден ден като рожден ден! Да, ама не!
Аз бях една от щастливките, които празнуваха заедно първия рожден ден на BGLog! Заедно бяхме аз, Щепси, Арлина, Тери, Яничка, БасиДи, Еовин и нейния съпруг, ЕйсКоук,Иван-Ангел, ЕдинОтВас, НаКойМуПука, Теодорус, Диведи,Таралеж, Джонев, Скитник....може и някой друг да се е присъединил, след като си тръгнах (за съжаление първа).
Малко е да кажа, че ми хареса! Нищо не може да замени реалния контакт на хора обединени около една идея - BGLog! Просто трябва да се преживее!
Аз нямаше да дойда, ако не беше моралната и приятелска подкрепа на Яничка по кю-то. Най-различни страхове ме възпираха, докато не реших да направя точно това, от което се страхувам - среща с блогерите! За късмет и мъжа ми беше свободен, та можеше да гледа детето. И така, оставих всичките си притеснения, приготвих се и се явих на срещата ни пред кино Одеон. Там вече чакаха Иван-Ангел, ЕдинОтВас и БасиДи и след като се събрахме всички - с две таксита та във "Фея"-та.
Много ми беше интересно да ви видя всички вас на живо, и да поговоря с някои. Ей, вие сте много приятни, интелигентни, забавни и истински хора! Сигурно не с всички ще можем да се сприятелим, но искам да ви уверя, че до един много ми харесахте!
Арлина - искам да ти призная, че като разбрах, че ще идваш изпитах известно смущение поради теб. Твоите коментари в сайта бяха оставили у мен презумпцията, че ти ще си от онези жени, с които аз трудно общувам - дръзка, винаги със собствено мнение, такава, която засича другите. И стана така, че ти седна точно до мен. :-) Но, трябва да ти кажа, че въпреки, че не ни потръгна приказката с теб аз те намирам за тип жена, която ми харесва - респектираща (в добрия смисъл), със собствен стил, добронамерена и културна! Ще се радвам да се засичаме и на други блогерски срещи!
Това е другото заразно нещо тук - че някой като се осмели да дойде на среща, започва да чака следващата с нетърпение. И това е разбираемо - видял е част от себе си в другите и ги е заобичал повече!
Направих и малко снимки, но в понеделник ще гледам да ги сложа в галерията за тези от вас, които са любопитни да усетят атмосферата(макар и само виртуално) на празника. -:)
Добро утро, Дарла, Арлинче, блогери, това наистина беше страхотен рожден ден! Купона беше на висота и ако ми бяха стигнали силите и за Енигма... щеше да е добре. Но енергията и доброто настроние, с които ме заредихте, малко му трябва на човек, за да е щастлив
Аз съм.
Щастлив съм, че сте част от моя живот.
:) На мен ми беше много кофти, че пропуснах, ама здраве да е. Радвам се, че сте си прекарали хубаво! И няма как иначе да е! :)
Радвам се на Дарла, че и е харесало. Притеснявах се дали ще и допадне, но виждам че не е останала разочарована :)) Другите си ви знам - всички сте сладури до един. И тези срещи много си ги обичам :) Жалко само, че мястото не беше подходящо за танци, но другият път - друго място :)
Предишната нощ сънувах кошмар, в който някакви цигани ме нападнаха, гавриха се с мен и ме обраха. Разбира се, и този път способността ми да сънувам не ми изневери, и сънят ми беше ярък, цветен и видях всичко в детайли.
След като се събудих, започнах да си задавам въпроса дали да обръщам внимание на съня си или да го пренебрегна. Цял ден бях с нагласата, че независимо от всичко ще дойда на срещата.
Разсъждавах върху факта, че кв. Хладилника е в противоположния край на София и че на връщане ще се прибера сама с такси. Заради пустия му сън, въображението ми рисуваше какви ли не страшни случки, в които си представях шофьора като изнасилвач, крадец и изкормвач. Сигурно вече си зададохте въпроса дали Куин Блъндър не е напълно изкукала. Може и да е, не знам, но съм имала неприятни случки от този род (без изкормяне) по време на нощни прибирания.
Веднъж са ме обирали в такси – двама гейове, които се прегръщаха на задната седалка, и без да усетя ми измъкнаха портмонето от джоба на якето. След като установих липсата, трябваше да будя цялата къща, за да се разплатя с шофьора.
А един път попаднах на някакъв ненормалник, който искаше да правим секс в колата, заради което се наложи да сляза преждевременно и после да вървя дълго пеша, докато намеря следващо такси. Няма да забравя думите му накрая: „Аре ма, к’во се праиш, нема Око да ти вадим”.
На предишната среща на блогерите се бях разбрала с един таксиметров шофьор да му звънна, за да ме прибере. Да, обаче, на всичкото отгоре нямам в момента телефон, защото съм пропуснала да си платя сметката. Вече така съм свикнала с него, че се чувствам изолирана и откъсната от света, когато не е включен, защото ако изпаднеш в беда, евентуално можеш да се обадиш за помощ.
Желанието ми да дойда на срещата беше голямо, и независимо от всичките ми безумни мисли в главата, към осем часа се бях приготвила да тръгна направо за Феята, защото изпуснах срещата пред Одеон. Бях си облякла и палтото, когато на вратата се звънна, и ми дойдоха неочаквано гости от провинцията, на които съм гостувала няколко пъти. Минавали през София и решили да ми се обадят да се видим за малко, преди да отпътуват обратно. Поканих ги, разбира се, съблякох си палтото, поседнахме. Когато те си тръгнаха, вече беше станало почти десет часа. Започнах да се умувам дали да тръгна или не. С градския транспорт пътуването ми е повече от час… с такси и в двете посоки - вече не ми е по джоба. Затова реших да си остана вкъщи, разочарована от себе си, че май вече съм станала прекалено разумна и праволинейна.
Колко скучно, нали?
Мила Куини, ако знаеш колко блогери вчера питаха за теб. Търсехме ти телефона да ти звъннем, но уви, на никого не си го дала. Пък и сега като разбрах, напразно е било, щом е бил изключен.
Мислех да те бъзикна за това, че не дойде, но сега като виждам причините, за мен поне са повече от извинителни. Ако бях сънувала и аз такъв сън, и аз бих се притеснила много, особено ако имам способността да сънъвам неща, които после се случват наистина. А и съм доста наплашена, откакто миналата година някакъв наркоман ме нападна като се прибирах....Много неприятно, че е трябвало да се прибираш сама. А и тези гости, как така се изтърсват без да се обадят....
Но дано да е било за добро. Важното е, че си добре и нищо не ти се е случило.
Всъщност до вчера имах ограничение само за изходящите повиквания по телефона, така че, ако ми знаехте номера, щяхте да можете да ми звъннете.
А за гостите - почти всичките ми приятели обикновено се изтърсват без предупреждение, а една част даже имат навика да идват след 22:00 часа. Това е една типично българска черта, която създава известни неудобства, но пък от друга страна, когато нещата се случват спонтанно и импровизирано, са по-интересни.
Куиин - и аз имах известни притеснения как ще се прибера сама с такси и то до другия край на София, но от заведението ми извикаха такси и направо се накефих на шофьора. Падна се един симпатяга, който не само че караше бързо, но и не възрази, като го прекарах по един пряк, но черен път до квартала ми.
Знам, че стават инциденти, но понякога и страховете ни са преувеличени.
От съображения за сигурност, когато пътувам сама с такси винаги сядам на задната седалка от дясната страна.
И наистина снощи те очакваха! Хайде, до другия път!
Добре де, напили сте се, това добре, а като сте станали - къде са снимките, поне 3 фотоапарата е имало там!?!?!?!
Опитвам се да сложа снимките от моята камерка, но в момента галерията не иска да ги приеме.
Надявам се да успея да ги кача по-късно днес. Който се интересува може да ги види в албума на Dessie.
P.S. Моля, чаровния блогер Коймупука да ме извини, че неправилно съм изписала ника му (НаКойМуПука). Също така моля за извинение, ако съм допуснала и други грешки в имената.
Благодаря ти, Таралеж за думите! Ти си първата, която ми пише директно в стил "Ти си...", което имам нужда да чувам тук понякога. Чувствах се щастлива на празника и правилно си видяла радостта на лицето ми!
Урааа, вече успях да кача снимките на http://gallery.bglog.net/gallery/v/Darla-Daisy/
Малко са, а и някои спестих, защото или се повтарят или не са станали добри. Също Яничка имам една с теб, но понеже си ми приятелка реших да не те слагам с червени очи. Ако искаш ще ти я изпратя отделно, за да оправиш "червени очи" и да си имаш още един кадър от партито. :-)
Струва ми се, че беше малко притеснена. И да знаеш, че извинението "Детето не може да заспи без мен" другия път няма да мине
ок, Яничка - ще направя корекцията утре. Днес, разучиш някоя и друга функция на камерката ми, и е могло и по-добри снимки да направя, но нищо - другият път.
А, за другия път, Скитник - ще измисля друго "желязно алиби"!