avatar

Родих се

от войн на 04.02.2009 10:31 4 коментара , 425 прочита

Удивително е, колко лесно човек минава от едно настроение в друго.От четири дена не съм ходил на първото си работно място, когато гладът и емоцията отново се събуди в мен, отмествайки апатията и непукизма създадени от роботизираното ежедневие.Температурата е някъде около нулата ,без да му мисля много се озовах в морската градина до кортовете където има лостове.Времето е мрачно, няма жива душа наоколо. Спомням си по това време идваше стария спасител който "моржува" всеки ден в ледените води на морето,изпълняваше своя комплекс от упражнения и след това с бегови марш се отдалечаваше...След седмoто  набирaне усещам как рамената почват да се схващат,все пак близо две години не съм имал сериозна двигателна активност.Спирам и клякам в тревата за да си поема въздух и да огледам околността.Целия живот на човек е една борба и това е причината да възобновя стария си комплекс от физически упражнения. За всяко едно повторение, серия след серия, се изисква неимоверно много усилие .Колкото повече  напредвам ,толкова по трудно става ,но този мазохизъм всеки божи ден ми припомня, че трябва да се боря....  Стигам предела си и повторенията от последната серия вече ги отброявам на японски с крясъци превключвайки от български,винаги така става когато вече не издържам. Благодарен съм че първото нещо което ни учеше Кобаяши сенсей е да викаме(да имаме силен киай) ,което се превърна в навик когато си близко до припадък от изтощение. С киая добиваш  увереност ,ти крещиш, а хората те гледат ,като извъмземен и на теб не ти пука,защото знаеш че след като преживееш тежката лятна тренировка ,вече си изкачил планината за да дойде утре....

 

Разпечатване