Рибата
Лежеше си там, хлъзгава и студена, и ме гледаше с мъртвото си око. Опнатото й на плота безжизнено тяло изглеждаше толкова... потреперих от погнуса, преди да се сетя за думата. Както и да е – нямаше да ми се размине чистенето, ако стоя отстрани и подсмърчам гнусливо.
Сложих пръст върху лигавите й хриле, а с другата ръка взех брадвичката. Голям рибок, сигурно повече от един удар ще трябва, за да отделя главата. ААА! Отскочих назад и изпищях като изплашено дете. Още е жива! Жива е, ти казвам, усетих гадната конвулсия, ледената тръпка, която пробяга през люспите й, усетих как взе да се подмята!
Вътре в себе си си набих един шамар. Всъщност нямаше никаква конвулсия, аз съм един долен страхопъзльо. Събрах цялата си смелост, сила и точност, рязко вкопчих пръсти в рибата и я праснах с брадвичката зад хрилете. Острието хлътна, нещо изхрущя и почна да мляска, докато вадех “оръжието”. Не успях с първия удар. Нещастният толстолоб не беше случил на добър екзекутор.
Забравих какво правя, къде съм и на какво ми мирише, хванах брадвичката и пак замахнах. Тоя път благите звуци от скършването на рибешки гръбнак завършиха със звънване на брадвичката в плота. Край...
Почесах се и избърсах избилите по челото ми едри капки пот... пипнах се с мръсни ръце. Голяма грешка! Сега ще трябва да се къпя 6-7 пъти, преди да спре да ме е гнус от собствената ми миризма.
Добре, поне като съм почнал – да действам. Междувременно от раната от отрязаната глава започна да тече кафяво-зеленикава рядка каша и да оформя живописна струйка към ръба на плота в посока мивката. Ммм, то допреди малко направо си миришеше хубаво в сравнение с това.
Още по темата
Взех ножа и се подготвих за най-забавната част – корменето. Промуших върха на острието в мекия корем и почнах. Всичко мина относително кротко и даже успешно, докато движението на ножа ми не произведе поредица зловещи глухи пукания. Разкъсах червата. Какво точно беше и на какво точно миришеше това, което изтече от прореза, не мога категорично да заявя. Но съм убеден, че толстолобът не беше успял да посети рибешката тоалетна преди да го уловят...
Така, а сега по същество. Трябваше да бръкна в разпрания корем и да извадя... о, не, не ми се мислеше изобщо. Просто пъхнах пръсти в разреза и... Няколко пъти подред правих тоя опит и няколко пъти подред се тръшках из кухнята, квичах като заклан и се тресях, обзет от тръпки на гнусотия. Край! Стига лигавщини!
Рязко отворих разпорената риба и мъжествено впих пръсти в слузесто-тинеста маса от черволяци и упорито дърпах, стисках и драх с нокти, докато хладни струйки блажени телесни сокове и остатъци от последната закуска на толстолоба обливаха ръката ми.
Последва половин час махане на люспите, което в сравнение с предишните операции беше една забавна игра и чудесен начин да си прекараш свободното време. Най-накрая, след тежки, почти родилни мъки, с цената на опръсканата в рибешки лайна и кръв кухня, успях да постигна една изчистена и готова за кулинарно приготовление и обработка РИБА. Ама риба - един път, направо не беше за изпускане. За по-сигурно се снимах с нея, в случай, че не успея да напиша тоя разказ. Толкова бях радостен и горд от себе си, че изобщо не забелязах как изцъкленото око ме гледаше, докато миех главата, как зловещо й увисна челюстта и всичките подобни красоти съпътстващи довършителните работи.
След още известно време кухнята беше лъсната до блясък и ухаеше на свеж ябълков оцет, с който натърках и последния квадратен милиметър по себе си и по помещението.
Вечерта дойде нежна и красива, както пишат романтичните писатели - аз, баща ми и домашния басет седнахме около масата. Обадихме се специално на майка ми, която при други обстоятелства със завиден битов героизъм беше извършвала гореизложения ритуал. Тя ме похвали за добрата работа. Е, не че нещо, ама наистина се справих нелошо... като за първи път.
Баща ми примлясна сладко, осмука една голяма кост и небрежно рече:
-Ммм, много хубаво! Искаш ли за утре да взема шаран?
23.8.2007
Плевен
Хубаво разказче се е получило!
Поздравления за което.
Това е действителен случай?
Наистина си е голямо мъчение приготовлението :) Аз последните дни се мъча активно със скариди. То си цяло изкуство да ги ядеш :)
Когато някой описва по тоя начин колко е бил страхлив/гнуслив/малодушен или някакъв друг род нещастник, той цели да спечели вниманието и доброто настроение на читателя, а не просто да похленчи пред публика.
А що се отнася до погнусата към мъртви животни или изкормвянето и готвенето им - какво общо има със смелост или готовност за живот? Навсякъде по света храната се продава във вид приятен за приготвянето й, тъкмо по тази емоционална и естетическа причина - видът на цялото животно да не смущава емоциите на готвещите го. Затова и рибата се продава на филета, както и пилето е разфасовано, същото се отнася и за всеки друг вид месо, и етсетера...
И, да ти кажа честно, раждането на деца няма общо с мъртвите животни. Едното е даване на живот, другото е да сготвиш убито същество. Аз лично съм родила две деца, и то нелесно, готвя им всякаква храна, включително и животнински продукти. Поела съм стотици идиотски рискове в живота си и не се считам за страхливец.
Но не мога да пипам мъртво животно, нито да го изкормвам, нито да го готвя. Точка. И не считам това за липса на смелост, ни най-малко.
Смехорията за паралела между смяната на памперсите и мъртвите животни мисля да я подмина с мълчание, защото е бутафорна по мое мнение.
А разказът си е хубав, въпреки експресивността на описанието. Надявам се да си го оценила по достойнство, настрана от "малодушието" на автора по животинските въпроси.
Млад съм още за деца и свързаните с тях тегоби, но съм сигурен, че не бих се чувствал на раждането на дете, както на убийството/изкормването на животно.
Поздрав за всички, които обичат да дават, а не да вземат живот.
Ако ще си пишем с идеята да си се четем самички - хартията върши прекрасна работа. Ако пък ни възбужда идеята да натискаме клавиши вместо да драскулчим с химикал - имаме Word, с помощта на който документа да остане във файловете ни... Разбира се, че блогът е с идеята да се чете. От други хора. И както и да кокетираме с факта как си пишем и не ни интересува какво мислят другите - разбира се, че ни интересува...
За мен грешката е в самото обяснение на Алекси какво е целял с този разказ. Нещо там не ми се връзват нещата, ама може би той по-добре пише, отколкото разяснява....
И пак не я разбирам твоята теза за самоуважението и достойноството, ама нейсе.
Преди месец-два, гарги бяха накълвали врабче в задния ни двор. Е, пробвах неколкократно да го хвана и изхвърля в боклука, но някак не ми дойде отръки. Изчаках мъжът ми да се върне на следващия ден и да го направи вместо мен. Смятам че и на него не му е било някакъв супер кеф да го свърши, но го направи за секунда. Та ако той беше седнал и описал чувтсвата си в блог - да речем за погнусата му или за отношението му към мъртвата птичка, вероятно би се намерил някой, който да му обясни колко мъжете не ги бива за ежедневните женски героизми... Което би било крайно глупаво, в неговия случай...
А, иначе, той е сменял памперси наравно с мен, готви далеч по-добре от мен и никога не ми се е налагало да сготвя за петнадесетина гости, да речем - това си е негов ресор... А, и между другото - като майка на 2 броя деца - никога досега не съм къпала бебе. Нито сина ни (който беше 4 кг и беше като теленце във ваната), нито дъщеря ни (която се роди 1.2 кг, но за пръв път я изкъпахме след като я изписаха от Сектора за недоносени, на 2.3 кг - тя пък беше като мишка във ваната). Та, никога не съм къпала невръстни бебета. Е, правила съм всичко останало обаче за тях. И съм ги къпала след като станаха по-големи човечета... Така си бяхме разпределили дейностите по бебетата - всеки прави онова, което прави по-добре от другия. Та, той къпеше бебета по-ловко от мен :))))
Та, не се заяждам с теб, Рапунзел, просто изказвам мнението си, че според мен не си права за такива аналогии, които отпочнаха от мъртви риби и стигнаха до това, за какво ги бива мъжете. Бива ги за страшно много неща, точно както и жените. Само дето всичките не са/не сме еднакви под небето... И затова понякога, като не ни се е случвало нещо досега, си мислим, че така е винаги и при всички. Не е.
Искрени поздрави! Мисля че ще е интересно да прочетем повече неща от теб.
На мен лично разказа много ми хареса. И аз съм имал същите неволи. Това че не ми е хрумнало да ги опиша, не значи, че не бих го сторил.
И наистина, защо не смениш тази латиница с далеч по-приятната кирилица? Облечи в красива опаковка мислите си, когато ги хвърляш в интернет пространството, за да бъдат прочетени от повече хора. Аз лично се затрудних да прочета твоите мисли, защото са написани неразбираемо.
Какви са твоите начини за релакс? :)
В това число аз мога да си ходя с калните обувки в къщи, но не мога да го сторя у вас.
И не разбирам, защо толкова бързо се отказваш от спор :) Ето, писа, писа, накрая обобщи, че тук сме си били самодостатъчни. Как го реши това, след като няколко души седнахме да си приказваме с теб най-учтиво и да споделяме своите си гледни точки. Това е едно културно обменяне на мисли, нещо като спор. Както ти сама казваш - не винаги трябва да очакваш, че хората ще са съгласни с теб. Ако бях съгласен с теб, щях да ти го кажа, независимо, че не си от "общността на блогерите". С това твое изявление ти показваш, че нямаш какво да кажеш. Правиш едно генерално заключение и казваш - ай сиктир, стига съм си губил времето тук.
С което показваш, че и ти си от хората, които не обичат да им се противоречи и са склонни да си намерят компания, в която винаги да са прави :)
Бъди жива и здрава и ти :)
1.разказах един виц с поука
2.един от компанията не го разбра
3.трябваше да обяснявам вица
4.това веднага уби всичко смешно в него
5. компанията почна да спори за какво точно е вица и трябва ли да се смеем на него
6.спорът прерасна в караница
7. караницата прерасна в житейски наставления
...а всичко щеше да бъде толкова по-лесно, ако тези, на които вицът им беше смешен, тихичко се бяха засмели, а тези, на които не им е смешен, тихичко се бяха нацупили.
Съжалявам, ако съм изглеждал като негостоприемен за теб. Добре дошла!
Rapuntzel, допада ми това, че обичаш да спориш :) Ще ми бъде приятно, ако все пак решиш да се присъединиш към нас.
За разказа ще си призная без бой, че никак не усетих смешното. Даже напротив - със страх очаквах във всеки един миг да изскочи нещо, което да ме стресне.