Ремонт... насила
Тези от вас, които ме познават по-добре, знаят колко обичам да правя ремонти, да променям интериора, да гледам как обстановката става по-хубава и уютна. И когато го правя, искам да го правя добре, да почвам от начало и всичко да се прави както трябва. За да може крайният резултат да ме радва :)
Миналата година се постарах да отделя необходимите средства, за да променя изцяло облика на моята стая. Ремонтът отне доста време, сменихме дограмата, боядисахме, сложихме щори вместо старите пердета, подменихме мебелите и се сдобих с двойно легло :) Въобще всичко по план :) Разбира се, доста нерви изхабихме всички, защото с майстори да се занимаваш, не си е работа, но накрая стаята много ми хареса и се прибирах с удоволствие вкъщи :)
Преди няколко седмици обаче се наложи да направим малко ремонтче, не защото аз така искам, а защото се наложи. Апартаментът над нас беше купен и си имаше нов собственик. Като всеки нов стопанин, той реши да направи основен ремонт и да изкоруби всичко в него. Може би нещо му напомняше на предишния собственик и искаше всичко да е изцяло по негов вкус. Последваха шумни дни и вечери, защото майсторите по цял ден чукаха нещо и работеха безспирно. А събота и неделя, когато всеки нормален човек си почива или ако е ненормален като мен, си работи вкъщи, се радвах на звуците на бормашината... За да мога да се съсредоточа, като работя, се опитах да свикна със звука на бормашината, но тъкмо свикнах и тя спираше, за да почне след 5-10 мин. пак. Черешката на тортата беше, когато в горния апартамент изляха нещо, цимент някакъв, който явно беше много рядък, защото веднага избиха жълти петна в моята и съседната стая и вкъщи се настани една трайна "миризма на строеж". Новият съсед отгоре се съгласи да боядиса за негова сметка и миналата събота покрихме всичко в стаите и разместихме, за да може да се боядиса. Така или иначе, след три ръце, петната не изчезнаха. Все още ги има на тавана. Следващата събота пак ще боядисаме. До тук единственото положително нещо от тази ситуация е, че ни боядисаха тоалетната и банята за сметка на съседа отгоре. Дано при следващото боядисване изчезнат петната и най-накрая приключим с това.
От друга страна отношенията със съседа отгоре малко се поизнервиха, но сега отново е мир. Той разбира се си мисли, че като е боядисал за негова сметка, с това ни компенсира достатъчно. От негова гледна точка е прав. Но за мен положението е доста неприятно, защото цяла седмица не си спя вкъщи, за да остане моята стая покрита с вестници и найлони, за да не трябва другата събота пак да имвършвам същите действия. И като цяло въобще не ми се прибира вкъщи, защото повечето ми неща са по другите стаи и не мога да си намеря нищо. И въобще нямам търпение това да приключи!
Стигнах до заключението, че май по-добре да си живее човек в къща. Там поне знаеш, че като нещо се развали, ти си го оправяш и всичко зависи от теб, не е в резултат на дейността на друг човек...
Миналата година се постарах да отделя необходимите средства, за да променя изцяло облика на моята стая. Ремонтът отне доста време, сменихме дограмата, боядисахме, сложихме щори вместо старите пердета, подменихме мебелите и се сдобих с двойно легло :) Въобще всичко по план :) Разбира се, доста нерви изхабихме всички, защото с майстори да се занимаваш, не си е работа, но накрая стаята много ми хареса и се прибирах с удоволствие вкъщи :)
Преди няколко седмици обаче се наложи да направим малко ремонтче, не защото аз така искам, а защото се наложи. Апартаментът над нас беше купен и си имаше нов собственик. Като всеки нов стопанин, той реши да направи основен ремонт и да изкоруби всичко в него. Може би нещо му напомняше на предишния собственик и искаше всичко да е изцяло по негов вкус. Последваха шумни дни и вечери, защото майсторите по цял ден чукаха нещо и работеха безспирно. А събота и неделя, когато всеки нормален човек си почива или ако е ненормален като мен, си работи вкъщи, се радвах на звуците на бормашината... За да мога да се съсредоточа, като работя, се опитах да свикна със звука на бормашината, но тъкмо свикнах и тя спираше, за да почне след 5-10 мин. пак. Черешката на тортата беше, когато в горния апартамент изляха нещо, цимент някакъв, който явно беше много рядък, защото веднага избиха жълти петна в моята и съседната стая и вкъщи се настани една трайна "миризма на строеж". Новият съсед отгоре се съгласи да боядиса за негова сметка и миналата събота покрихме всичко в стаите и разместихме, за да може да се боядиса. Така или иначе, след три ръце, петната не изчезнаха. Все още ги има на тавана. Следващата събота пак ще боядисаме. До тук единственото положително нещо от тази ситуация е, че ни боядисаха тоалетната и банята за сметка на съседа отгоре. Дано при следващото боядисване изчезнат петната и най-накрая приключим с това.
От друга страна отношенията със съседа отгоре малко се поизнервиха, но сега отново е мир. Той разбира се си мисли, че като е боядисал за негова сметка, с това ни компенсира достатъчно. От негова гледна точка е прав. Но за мен положението е доста неприятно, защото цяла седмица не си спя вкъщи, за да остане моята стая покрита с вестници и найлони, за да не трябва другата събота пак да имвършвам същите действия. И като цяло въобще не ми се прибира вкъщи, защото повечето ми неща са по другите стаи и не мога да си намеря нищо. И въобще нямам търпение това да приключи!
Стигнах до заключението, че май по-добре да си живее човек в къща. Там поне знаеш, че като нещо се развали, ти си го оправяш и всичко зависи от теб, не е в резултат на дейността на друг човек...
Разбира се, че една къща се поддържа и отоплява много по-трудно. Предимства и недостатъци - доста. Всичко е въпрос на възможности.
А къщичките какви хубави дворчета имат и лятото колко е приятно там... ех...