Революцията

            За мен тя бе всичко. Исега, когато си спомня за нея, някъде дълбоко в мен усещам прилив на енергия.Когато затворя очи виждам задименото мазенце, хората насядали около масата,забравените димящи цигари в пепелника и отдавна изстиналия чай в чашите.Плановете, лозунгите, въобще всички думи, които се изричаха в тези временаможеха да се сведат само до една – „Промяна”. Хората искаха свобода, искаха по-добър живот, енергията, която се беше събирала с години започваше да си пробивапът нагоре и скоро пластовете пръст, които й пречеха да се излее щяха да сепревърнат в прах. Революцията беше не само в думите и действията ни, тя беше вдушите ни. Всеки от нас беше готов на момента да вдигне револвера и да се биеза правдата.

            Когато заветният час настъпистраната бе разделена на две, едните бяхме ние- борците за правда! Други нетрябваше да има. Свещеният огън на бунта бе по- силен от каквато и да е сила.Той ще грее много след като аз и който и да е друг, участвал в която и да ереволюция умре. Разрухата, която носи битката за свобода е живителна, кръвта екато утринна роса, която прави цветето толкова красиво и свежо.

            Спомням си, няколко часапреди да бъде даден сигнала за атака до съседната порта спря черен джип. Нафаровете му бяха сложени капаци с тънки отверстия. От него излязоха няколкодуши, разбиха врата и изведоха един сравнително едър човек от там. Единият отнападателите направи подсечка на жертвата и я гръмна в тила. После хората секачиха в джипа и продължиха надолу по улицата, спряха. Процедурата се повтори.

Върнах се при другарите си и им съобщих. Минутапо- късно предчувствието за гражданска война изчезна. Кремъкът, който държешенародът и колелото на историята изтракаха и искрата им прозвуча по- мощно отнай- силната гръмотевица, блясъкът й бе по- мощен от слънцето, светещо надСахара. 

            Няколко часа по- късно запръв път убих човек. Беше познат на баща ми, искаше да каже нещо, но не мудадох. Откосът на автомата ми разчлени неговото тяло и моята душа, но само замомент. В кървавата локва до трупа сякаш от нищото се появиха следи от човешкикрака. Това бяха следите на всички отишли си герои. Огледах се, видях че околомен няма никой, никога не е имало някой. Нямаше ги! Впуснах се в битката! Всекиизстрелян куршум приближаваше народа до върховната победа на истината.Несправедливостта, пошлостта, експлоататорството, гнетът на тези над него вечепадаше.

            Революцията е свещена! Тядонесе благоденствие и прогрес. На мястото на разрушените грозни сгради бяхапостроени нови, на мястото на разрушените грозни нрави бяха построени нови.Сега, 30 години след като станах наставник на държавата мога спокойно датвърдя, че моята революция спаси тази страна! Запомнете урока, който научих от нея–доброто и справедливостта  са различнипонятия.

            Бащата на нацията оставизлатната си писалка и се приближи до прозореца. Тълпите вече напираха към дворецаму. Върна се на стола си, подписа се под изписаните думи и извади револвера си.Отвори уста и натисна спусъка.