Разходка в парка
Днес след поредното събиране с някои видни членове на блога, пийване, хапване и много смях, се прибрахме до къщи през парка, Борисовата градина. Беше изключително приятно. Не помня от кога не съм минавала от тук. Срам ме е дори, че на моменти не можех да се ориентирам къде точно се намирам. А помня как като бях дете прекарвах толкова време в този парк, как карах колело с приятели и сама, как се разхождах и познавах всяка педя от него...
Много се радвам, че минахме през парка. Припомних си безгрижното детство, когато имах цялото време на света да се разхождам там, да седя в някоя беседка и да чета книга.
После някак изведнъж се случи така, че повече не стъпих там и сякаш забравих за красотата на парка, за слънчевите дни прекарани там....
Съжалявам, че нямах фотоапарат да снимам местата, през които минахме. Те ми изглеждат толкова различни от преди, непознати някак, чужди. А ми се иска да си ги припомня...
Честито, свидно детство - цъфтяща, рай долина,
останала далеко зад пътника утруден;
от буря сякаш носен, той бърже я отмина
и днес напразно гледа зад себе си учуден,
напразно... А пред него - белей се път незнаен,
а мръщи се над него и небосвод безкраен -
и страх неволен често смущава му душата:
че слънце го изгаря, а сянка не съзира,
че хала го настига, а завет не намира,
нито спътник някой - да си даде ръката...
Яворов, "Великден"