Разходка

Изкачвам планината,вървейки по козята пътечка и не мисля обсолютно за нищо, всичките ми действия са обсолютно машинални.Погледът ми попада в земята където очите ми виждат  паднал дънер,който краката ми автоматично пескачат,а ръката ми се повдига да отмести клонче пред лицето ми....И всичко това без грам емоции...     Същото е и като се сбие човек ,всичко става пак автоматично, хаос от ръце и крака които водят сякаш свой собствен живот....няма никакъв синхрон, ред или нещо подобно,също както при дърветата в гората накацали съвсем произволно по хълма,но въпреки това са красиви!

Стигам върха и  онемявам пред разкрилата се прекрасна панорама пред мен.Седя така може би около минута или няколко секунди,а може би е било само миг! Осъзнавам се и мислите пак нахлуват в главата ми.Утре имам изпит, после среща с приятели, притеснявам се за майка ми която е болна...... Добре дошъл обратно при проблемите си.