Разпределение по ФВС за 1 клас - 3 час
№
Дата
Тема
Забележка
Подвижни игри - ПИ
1.
ПИ с атлетически характер с бягане и хвърляне:”Боите ли се от великана”,“Строй се бързо”,”Хвърлящи и бягащи”
2.
ПИ с бягане-“Ти гониш”.”Опашчици”,”Търси водача си”
3.
ПИ със скачане-“Петльов бой”,”Бездомен заек”
4.
ПИ с гимн.характер с лазене и провиране-“Бързо лази, бързо седни”
5.
ПИ със скачане и прескачане-състезания със скачане, -“Петльов бой”
6.
Упражнения и комбинирани игри свързани с профилактика на наднорменото тегло и неправ.стойка
7.
ПИ с видове носене,търкаляне и претъркаляне,равновесни елементи-стац.комбинация,състезание
8.
ПИ с топка-с подаване,ловене и хвърляне-“Кой ще хвърли най-далече”,”Топка над глава”
9.
ПИ с водене на топката,спиране на търкаляща се топка,състезание
10.
ПИ със стрелба,удар-“Кой ще улучи”,”Улучи бухалката” и др.
11.
Подвижни музикални игри-“Аз лявата ръка”
12.
“Около селото”,”Кралю порталю”
13.
Танци и надигравания-ръченица,”Боряно,Борянке”
14.
ПИ при зимни условия-“Кой ше вземе шейната”
Щафетни игри - ЩИ
15.
ЩИ-“Смяна на поста”,”скокова щафета”
16.
ЩИ-“Съчетана поща” и др.
17.
ЩИ-комбинирана щафета
Още по темата
BgLOG.net
· 03.05.2026
· Teri
18.
ЩИ-за развиване на двигателни качества-щафети с бягане и скачане
19.
ЩИ- за развиване на двигателни качества-щафети с лазене и провиране
20.
ЩИ с бягане и скачане
21.
ЩИ при зимни условия
22.
ЩИ с щафета с шейни
23.
“Смяна на местата с шейни”
Спортно-подготвителни игри
24.
СПИ-Превземане на игрище (“Прехвърли топката”)
25.
СПИ- “Народна топка”
26.
СПИ от гимнастиката
27.
СПИ за постигане на двигателни умения от спортните игри баскетбол.футбол
28.
СПИ за постигане на двигателни умения от спортните игри волейбол,хандбал
29.
СПИ “Превземане на игрище”, “Изритай топките от игрището”
30.
СПИ Лови топката”,”Народна топка”.”Улучи целта”
31.
СПИ “Пас”,”Пази се от топката”,”Топка над въже”
Надявам се да свърши работа. Успех!
Дано свърши работа, наистина!
Достоян така и не разбра, че "не искат" не е синоним на "не могат". Учителите не искат да посветят времето си на писане точно на разпределения. Едно разпределение на начален учител излиза средно към 50-60 листа и коства набиране на информацията в продължение на седмица. Кому е нужно, като може да си разменим материалите?
Като казвам едно разпределение, Дениджейн, имах предвид комплекта от тематични планове по всички учебни предмети. А ние, началните учители, водим следните предмети:
Български език и литература
Математика
Роден край, Околен свят, Човекът и природата
Човекът и обществото
Физическо възпитание и спорт
Музика
Домашен бит и техника
Изобразително изкуство
Час на класа
Информационни технологии
Английски език (не всички учители)
Бая тухлички са си описанията на заниманията за цялата година по всички направления.... :)
Хем наистина щеше да е по-хубаво учителите в съобщонстта да бяха отделили 5 минути да се запознаят с изключително ясните инструкции на Куини за начинаещи и да не си обменят твърде специфичната информация за разпределенията на главна, а където й е мястото
... хем образуваното в неучителската част от общността раздразнение от тези странновати чудеса - разпределенията - ще вземе да оформи по-широчка дискусия за образованието, от което по принцип има нужда. Само трябва да пробваме да избягаме от обидните квалификации и емоционалните завихряния около тях.
При нормални обстоятелства разпределенията са част от училищното планиране - в която учителят трябва да си сложи личния творчески отпечатък върху начина, по който ще изпълни националната образователна програма. Т.е. в нормални условия би трябвало във предварително готовите рамки на училищния план с информацията за това, което задължително всички училища ще направят, учителите да добавят само специфична информация за техните точно планове да работят с точно тези деца, с които работят.
В български условия - нещото е сведено до чиста формалност - определен брой страници, в които учителите да препишат вече определената до ниво конкретни теми от държавата програма, които никой не чете по веригата нагоре от учителя, но всички ги искат прошнуровани и прономеровени, подписани и подпечатани на 16 септември следобед, в краен случай до 30-и. Наистина гледано отстрани е в много голяма степен безсмислено. Но гледано отвътре на училището - е просто справяне с безумната админнистативна процедура по започване на учебната година. Уви, учителите нямат никакви достъпни процедури да предлагат промени в административните процедури. Даже на директорите практически не се дава така възможност.
1. Липсата на авторитет на учителя, както пред учениците, така и пред обществото като цяло. Това общество е съставено от родителите на учениците, все пак. Какъв авторитет ще има един учител, щом майката се спуска като орлица при всяка забележка към отрочето й? Повечето родители реагират с "каква/какъв си те че да ми възпитаваш детето бе?!"
2. Неадекватното възнаграждание. Въпреки че съм шофьор (а може би и заради това), не мисля че един водач от градския транспорт трябва да взима повече от един учител. Не става въпрос за това, чия професия е по-трудна и опасна. Те просто са различни. Докато един шофьор може да избие 300 души за две секунди, един учител може да осакати психически и морално много повече деца. Същите деца, които утре ще работят за тази дължава, и от които ще зависят нашите пенсии.
3. Отнемането на свободата в процеса на преподаване. Гледната точка на МОН е, че учителят трябва да си изплюе урока и да отиде в другия клас. Не е предоставена почти никаква свобода за личен подход. Дори ако учителят (да речем по история) желае да организира двудневна екскурзия с учениците си по стъпките на Левски -- отлична идея, която ще привлече интереса на учениците към предмета му, -- бюрокрацията е невероятна. Писането на разпределения е нищо пред мастилото и обсненията, които трябва да даде учителя. Забележи, че тези екскурзии би трябвало да се организират от МОН. Вместо това МОН пречи на учителите, прояваващи желание за извънкласна работа.4. Постоянните експерименти. Никой не е наясно какво и как трябва да се преподава. Най-малко пък учителите. Постоянната промяна на учебния план добавъчно накърнява авторитета на учителя пред децата. За тях МОН е абстракция, докато учителят е същество от плът и кръв. Едва ли може да има уважение и авторитет, когато виждат че учителят също има началници, които се гаврят с него както си искат.
Така че не смятам, че преписването на разпределения (или дори цели учебни планове) е болка за умиране. Има много други неща, които трябва да бъдат променени. Убеден съм, че ако се почне с горните 4 проблема, самите учители отново ще придобият мотивация за работа и подобни дискусии ще бъдат безпредметни.До100, и ти си докачлив като учителите. На тях не им харесва да ги "обобщават" под знаменателя на конкретен личен злополучен опит с конкретен учител, както на теб ти се струва, че Куини иска да спреш да си изказваш мнението с призива "оставате ни..." Не е така. Просто в първите две седмици на учебната година учителите изписват тонове обяснения, разпределения и справки, докато си вършат конкретната работа с конкретните си ученици и им идва много нанангорно да поддържат абсолютно необходимия за добър старт на учебната година оптимизъм, докато на всяка крачка се препъват в упреци. Винаги реагират по-емоционално, защото професията им е такава - хората във всички професии работещи с деца са много по-емоционални от служителите в държавната администрация, например. Това не бива да е причина да зарязваме всяка възможност да си говорим с учителите, защото ни се струва, че разговорат не може да е сериозен заради бурните им реакции. Много си е сериозен даже. Като мине от квалификациите "кой какъв е", към "какво да направим та да ни стане на всички по-добре" - се отваря едно безбрежно поле за работа - дето за всеки разумен гражданин има какво да прави. И за учителите също. Противно на първоначалнта им реакция - "ама ние вече правим всичко възможно, че и повече от възможното".