Размишления върху "Теория на робството и свободата"

Заниманията ми с този текст, изследванията и описването на всичко на сайта го правя за себе си и другите, които ми помагат в това, както и за тези, които се интересуват от нашите открития. Не търся одобрението на никого, както и не ангажирам никого да се занимава с това или да се уповава на това, което съм написал. Много от нещата се различават от общоприетите разбирания, и който го притеснява това, не е длъжен да чете написаното нататък.
Описването на историята във вида, който е достигнал до нас, има предел във времето назад. Връщането още по-назад във времето се гради само на предположения и нищо сигурно, няма никакви ясни и достоверни източници.

Какво са правили хората тогава, за какво са мислили, как са мислили, как са общували, за какво са си говорили и дали са общували чрез говор? Има доста празни полета в историята и те обхващат големи периоди от време. Дори и историята, която е описана или предавана устно, може да бъде поставена под съмнение. Описването на дадено събитие е повлияно малко или много от субективния фактор. Обикновено при описването на каквото и да е, истината се изкривява и изопачава, когато описващият е заел някаква позиция. Обективно може да се предаде нещо само от неутрална или безпристрастна гледна точка. А това е много трудно, да не кажем и невъзможно. Съществува теорията, че различните народи са говорили на един език. Или езиците са били приблизително еднакви, както диалектите в един език.

Когато преди няколко години попаднах на един стар текст, нямах и представа че ще се изправя пред тези въпроси. Тогава поради ред стечения на обстоятелствата се срещнах окончателно с този текст. Тогава търсех да си купя някоя нова книга за йога, и така попаднах на първи том на "Йога - наука за душата" на Ошо. Това е първия от десетте тома, съдържащи коментарите на Ошо върху един древен текст, известен като "Йога сутрите на Патанджали". Бях много въодушевен от прочетеното и в последствие си купих и следващите три тома. Всъщност в България са издавани само първите четири тома. Но бяха достатъчни за да проявя интерес и да започна изследвания върху този текст. За съществуването на йога сутрите знам още от времето, когато се занимавах сериозно с практикуването на йога преди 30 години. Интересът ми се усили и от това, че обърнах внимание на различните интерпретации и преводи на този текст.

Ако не е имало видоизменение на езиците, то надали ще има разлики в различните преводи. Има доста преводи и интерпретации на този текст, и първите ми стъпки бяха да започна да ги сравнявам. Смислово те имаха известни различия, но основно си приличаха. Първото нещо, което ме доведе до съмнение относно верноста на преводите и интерпретациите беше смисловото разминаване между тях и основната цел, до която трябва да се достигне с помоща на текста - абсолютната свобода. Основната идея на преводите е че, чрез следването на определени правила човек може да постигне абсолютна свобода или поне някаква свобода. Но опита и наблюденията ми противостояха на тази идея.

След като се запознах с коментарите на Ошо, реших да видя какви други преводи на текста има. Намерих пет превода на руски език, и ги използвах за да извадя един обобщен превод на текста на български. Тези, както и всички останали преводи които намерих, нямат някакви съществени различия помежду си. И ако преводите са правилни, то в повечето точки на този текст пише глупости. Или другата вероятност е преводите да са тотално сгрешени, на която теория заложих аз. Стана ми интересно да намеря този текст написан на санскрит. Тогава все още си мислех, че всичко което е написано с деванагари шрифт е на санскрит.  Намерих го написан на хинди. Научих се да чета деванагари шрифт и започнах да го разчитам. Вземах за това няколко различни речника санскрит-английски и започнах да вадя значенията. Английския ми даваше много значения на думите, което беше добре за целта ми. Многото значения на думите, преведени от санскрит на английски, ми даваха още повече значения когато ги преведох на български.

В по-нататъшните ми търсения взех в предвид няколко неща. Първото е, че няма еднакви неща. От това следва, че с една дума се означава реално само едно нещо. Второто е, че езиците и наименованията са се променяли през годините и вековете, и следователно се е изменило и значението им. Следователно за да се разбере нещо, писано преди векове, трябва да се проследи видоизменението на думите в обратен ред. По друг начин казано - всяко нещо е надстроено върху друго нещо, което от своя страна е довело до усложняването на нещата и живота. Третото е, че е възможно езикът на който са се изразявали преди хилядолетия да е бил един. От това следва, че ако е така, то трябва да се включат в търсенето повече езици, и то такива, които си приличат с търсения език - санскрита. Сведенията за самият санскрит са доста противоречиви, както и дървото на езиците, което са сътворили учените. Едно от важните неща е, че не се знае как е възникнал този език и писменноста му. Просто се е появил от някъде. По това се различава от иероглифите например. За тях е описана цялата история на възникването им. От възловото писмо, преминало в клиновидно и оформило се в иероглифи.

Според различни сведения от онова време, един от последните хора, които са знаели този език е Сидхарта Гаутама или тъй наречения Буда. Вероятно по неговото време, преди 2500 години се прекъсва използването на санскрит. Казвам ви това като пояснение, за да не се надявате, че можете да намерите учебник по този санскрит или пък, че хората които живеят в Индия знаят или използват този език. Там се говорят много диалекти на хинди. Въпреки това хинди съдържа елементи от санскрита и символи от деванагари шрифт, които могат да бъдат от полза при търсенето. Когато започна да търся нещо, аз се опитвам да стигна до източника. Точно така направих и с този текст. Допусках че може да има разминавания в написаното там и в това, дето съм чел до този момент. Започнах да търся всякаква информация за текста - за историята му, за автора му, коментари върху него, оригинала и преписи. За автора му пише, че е Патанджали, който е живял някъде в периода от 4 век преди новата ера до 3 век от новата. Това е доста голяма неточност в определянето на времето, което породи в мен съмнения. Някои го асоцират с един граматик на име Патанджали, живял по него време, но със сигурност не е той автора. Другаде можете да прочетете, че Патанджали е внук на създателя на вселената и други подобни легенди. Истината е, че не се знае кой е авторът на този текст. Нито се знае къде се намира оригиналът на текста.

Успях да намеря в интернет един препис, правен преди неизвестно колко време и от кого. Не е известно също от кого е качен в интернет и как е сниман този препис. Намира се в Англия, в една фондация, попаднал там по някаква случайност. Фондацията е медицинска и просто е събирала колекция от древни текстове, без нито да ги превеждат, нито да изследват. А колекцията им е доста внушителна - около 60 000 текста. Всъщност излезе че няма оригинал и никой от хиляди години до сега, не е заявявал, че го е виждал. В Индия има хиляди преписи от средновековието насам, но открих един, който е общоизвестен и даже се смята за оригинал.  Отчитам една от грешките си, че първоначално се базирах на тях, както и на всички останали преводи. Всъщност първия грешен превод и коментари са направени от Вяса, който е и първият коментатор на сутрите. Всички следващи преводи са базирани на неговите грешки и не представляват нищо по-различно. Без значение е разликата на някои думи в различните преводи, тъй като основния замисъл е сгрешен. След направена проверка установих, че Вяса е разполагал именно със същият текст, като този на жълтите листи. Един от важните белези на този текст е липсата на дадесета точка от трети раздел, която е пропуснал и Вяса.

Това е първата част от поредица статии за Размишления върху "Теория на робството и свободата". Переодично ще публикувам следващите части. Втора част вече е публикувана в сайта.                                                                     Теория на робството и свободата