Размисли на един мост

Да,около 23 години мирно си лежах между двата бряга на реката,оставен насаме с мислите си и без това по мен почти не минаваха хора освен някой рибар или заблуден турист.
Само че малко от хората,знаят какво изтърпях докато ме построят , и то на най-неподходящото място.Товариха ме с 20-тонни камиони,сякаш китайската армия ще провежда парад върху мен,ама накрая се оказах пешеходен, но и това е силно казано само на Богоявление се събират по-вече хора  върху ми.
Да и на мен не ми харесва   мястото където са ме построили,нали мостовете са за това да свързват ,а аз уви не водя до никъде но затова вината не е моя и съвсем логично беше да ми лепнат  името “Мост за никъде”, е напоследък малко се промени обстановката,защото на края на никъде-то построиха  хотел
Всичко щеше да си е мирно и тихо,ако попа,даскала и кмета(опа, без кмета) не бяха решили ,че името не ми отива и решиха да ме прекръстват и като е прието у нас се скараха  как точно да се казвам.

Даскала,като чувствителен и интелигентен човек,явно е чул въздишките ми през тези години  и решил,че “Мостът на въздишките” ми отива най-много,попа пък каза,че най ще ми прилича друго име-Богоявленски мост.

Ех,ако се бяха сетили да ме построят малко по-надолу сега нямаше да се карат хората за името ми пък и аз  щях да съм доволен,че ще има хора върху мен и нямаше да имам време да въздишам и да оставам насаме със себе си,защото предназначението ми е да свързвам точка А с точка Б  и щях да се чувствам наистина полезен.
Какво мисля за имената ли,ами то Мост на въздишките вече има, за Богоявленски не знам,но съм сигурен че Мост за никъде съм само аз засега в реалният свят,е имам  и братовчед,ама той е в другата реалност-виртуалната.