Размисли и страсти

Чудех се как да напиша заглавието, накрая се сетих, че май бях чел един постинг тук, който имаше подобно заглавие. И реших, че му приляга.
Размисли и страсти. Преди малко гледах Love Actually, не знам за кой ли път, отново и отново. Гледах края на филма два пъти.
Нещо не върви в този живот. Постоянно човек е на кръстопът, постоянно си мисли, че е близо до целта, обаче се оказва, че пътят не е това и може би трябва да се върне назад и да почне отначало своя ход.
Последните месеци си броя стотинките, ден след ден. Цената на това да повярваш за миг, че има щастие, може би. Заплатата не стига, а заглавията във вестниците плашат - всичко поскъпва. Прибираш се от работа и сядаш пред верния компютър... На следващия ден всичко се повтаря.
Понякога, когато си тъжен гледаш Love Actually, пускаш си края два пъти и отново заспиваш с надежда в утрешния ден. Опитваш се да не бъдеш песимист, а да гледаш усмихнато на живота, докато той ти се зъби ден след ден. Постепенно разбираш, че хората не са толкова добри, постепенно усещаш болката да разбереш, че романтикът в теб вече гасне. Но после пак вдигаш глава и поглеждаш слънцето, усмихваш се и тръгваш отново напред. Колко ли сила е нужна за да се усмихваш напук на черните мисли?
И ти се иска всичко да е като във хубавите филми и хубавите книги. Всичко да има щастлив край... в тежки моменти да си казваш - все пак, любовта е навсякъде около нас (Love is all around us).
Къде е тази любов? Всеки е забързан в своето ежедневие, всеки е така улисан от своите дребни грижи, че дори забравя да се усмихне, не усеща топлината на януарското слънце, не вижда как врабчето се къпе в купчинка прах, щастливо от топлото време. Хора мрачни, някак сиви, загърнати в шалове и високи яки вървят по улиците, вечер се тълпят на спирките, с лакти и жестове грозни се бутат в тесните автобуси и псуват кръчмарски. Вечер вероятно гледат шоуто на слави, гасят телевизора и заспиват. Други не го гасят, а се събуждат сутринта, когато Бареков току-що е открил новината на деня. Трети... трети вярват, чувстват и още усещат. Опитват се да не предадат своето сърце, което ги е водило през годините. Да, то сърцето не винаги знае правилния път, то само сочи на къде иска да тръгнеш. А когато пръстът сочи към пътя, само глупака гледа пръста, а не посоката.
И сигурно заспиват, сънуват, мечтаят, вярват, и понякога плачат - ей така, тайно. И пак посрещат слънцето с усмивка и вървят напред.
Размисли и страсти. Май останаха само страстите.