Размисли в училище

   "Животът е глава лук - белиш и плачеш..." - това ми бе казала една приятелка преди известно време. Тогава се чудех дали е така, но сега съм убедена, че е била права. Връщайки се назад в спомените си, осъзнавам, че сълзите са били неизменна част от моя живот - било то от радост или от болка. Онази болка, пронизваща сърцето, която те кара да забравиш дори себе си. Ще кажете - какво толкова може да е преживяло едно 18- годишно момиче, за да говори по този начин. Но аз ще ви кажа: не съдете книгата по корицата, погледнете същината й.
   Да, усмихната съм, лъчезарна и весела, но никой не знае какво тая в душата си, дори най- близките ми хора. Чувствам се длъжна да ги предпазвам от тази болка, която изгаря сетивата ми. Сякаш това би ги убило, а аз не мога без тях, те са моята опора , моето щастие, моята душа... може би е детинско да седя в час и да си драскам по белия лист, но така единствено може да ми олекне. Когато думите целунат белия лист и затанцуват в страстно танго - само така се успокоявам. Само, когато изливам душата си чрез писането и чрез абстракцията на движенията, провокирани от музиката, това магическо съчетание, наречено танц.
   Хората казват, че съм талантливо дете и имам потенциал. Но ако се заблуждават, ако от мен не излезе нищо?! А ако вече не мога да творя, да създавам изкуство? А ако думите не искат танцуват върху белия лист? Ако тялото не иска да остане в безтегловност от музиката? Тогава?! Умира ли талантът?! Аз съм нещо като пристрастена към изкуството и творчеството и ако остана без тях - ще загубя дъха си, живота си... Ако остана без изкуство, ще стана блудница в Рая, птица без крила, цвете без вода, танц без музика....

20.06.2012г.

..................................................

   Аз съм упорита и инициативна. Нося пламък в душата си, който гори неуморно. Емоционалната ми същност, която лежи в основата на живота ми, ме усъвършенства в желаната от мен посока. В това е силата ми, но и слабостта ми.
   Живеем във времена, където емоционалните създания като мен остават неразбрани. Емоционалността те прави различен. Преди да си различен, означаваше да си необикновен и специален. Днес "различните" се третират като "загубеняци" , "наивини" или "луди" . Да си "различен" някога бе мечта, а сега мечтата умира бавно, болезнено, неразбрано. Когато сетивата се уморят, и не искат да се отдадат на блаженото изкуство... какво става? Живееш ли? Или просто съществуваш? А може би нито едно от двете...
   Понякога болката е толкова непоносима, че единственото ти желание е, агонията да свърши по- бързо. В този момент само любовта и изкуството, биха могли да те спасят. Но си толкова изморен, объркан и отчаян, че нямаш желание за нищо, дори да твориш. Тогава? Ще продължиш ли да живееш и да се бориш, давайки цялото си същество, за да останеш "различен" ?! Или ще останеш бездушен, предавайки се на агонията на живота?

21.06.2012г.

следва продължение

Коментари

goldie преди 13 years 10 months

Това дневник ли е???:):):)
Знаеш ли човек винаги търси отговори на въпросите, които му задава душата и колкото по-неуморно ги търси толкова по-труден му се вижда живота. Просто казано живота е за да се живее. Можеш да го живееш просто или просташки, а ако избереш да го живееш филосовски ще ти бъде наистина интересно. :):):)
Що се отнася до таланта, той се развива заедно с душата, но понякога си почива и това може да е доста дълго време, дори години, но ако си се родила с него, няма да ти избяга.:)

smal_girl преди 13 years 10 months

Не бих го нарекла точно "дневник"... просто размисли по време на час. Благодаря ти за коментара и подкрепата! :)

goldie преди 13 years 10 months

Знаеш ли, колкото и да ти е трудно опитвай се да бъдеш по-дълго време различна. Усещането наистина не винаги е щастие и рози, но на мен винаги ми е харесвала моята различност и дори, когато съвсем безлично се губя в еднаквостта на тълпата, отвътре си знам, че съм различна. Когато бях ученичка моите съученици ми казваха, че съм различна, дори едно момиче в 10 клас ми каза, че се страхува от мен, въпреки че винаги е искала да ми бъде приятелка и нямаше никакво обяснение за своя страх, но ми каза:"Ти си различна от нас, мислиш по друг начин.". От няколко години имам една приятелка, която е страшно сензитивен човек и тя непрекъснато ме пита:" Какъв човек си ти? Виждаш света толкова различно от другите ми познати."
Знаеш ли, че е по-трудно, но и по-интересно да виждаш нещата различно. Много ми се иска да надскочиш страховете си и таланта, на които разчиташ - танца - да стане твоя съдба, но не забравяй, че думите също са ти сила и ти умееш да управляваш тази сила. Просто и' дай шанс!:)

smal_girl преди 13 years 10 months

Обичам да съм различна. Аз лично нямам приятели в училище. Да, имам кръг от познати, с който се движа.. шегуваме се, правим дивотии, но не са т,нар приятели. Имам две приятелки приблизително на моята възраст - една, колкото мен и една с две години по- голяма... останалите ми приятели са по- големи от мен и то значително... другите... просто познати...
Казват ми, че съм надраснала възрастта си.. - харесва ми да го чувам хахаха. Но съм щастлива, че съм имала детство, истинско детство, защото децата след мен няма да изживеят това удоволствие... те са погълнати от техниката....
Като се замисля, може би точно хората на изкуството са "различните". Те възприемат света по- различно от останалите... :)

JordanLzoanov преди 13 years 10 months

От собствен опит мога да кажа, че живота започва след, като завършуш училище. Излизайки от тази "контролирана" и един вид "стерилна" среда, се изсипваш в живота с огромна скорост. Това да си различен е много рядко и ценно качество. Последно време всички се нагледахме на хора, всякаш изляти от един калъп. Това за детството и аз го виждам, децата прекалено рано започват да си мислят, че не са деца. Имало е случай в които 16-17 годишни са се опитвали да ми обяснят смисъла на живота. Не, че аз с мойте скромни 22 години съм толкова мъдър, но някак си ми се струва смешно. Най - важното е да бъдеш себе си независимо от другите.

smal_girl преди 13 years 10 months

Единственият шанс да се разбере смисъла на живота е самият живот, затова трябва да се живее...! А тийнейджърите не мислят зряло, за да обяснят смисъла на живота. (включитено и аз) Дори се съмнявам, че повечето го търсят. Просто наизустяват разни шаблони от фейсбук и форумите и се мислят за много зрели. Но животът е далеч по- сложен от това. Колкото мъдростта, тя се гради много години, с много труд, усърдие и постоянство. Но никога не е рано или късно да положиш основите - дори на твоите скромни 22, или моите още по- скромни 18 :), стига да има човек желание. Затова дерзай! Поздрави!