Размисли

Представете си, моята най-добра приятелка е точно обратното на мен. Тя е мила и добраJ Ха-ха, да речем, че е по-тактична и по-блага от моя милост. 
 <?xml:namespace prefix="o" ns="urn:schemas-microsoft-com:office:office"?>

Тази моя най-добра приятелка до скро не знаеше основни факти от българската история, но винаги е умеела да цитира библията. Тя е израснала в църквата. Аз съм била приспивана с бойни песни като “Велик е нашия войник”...

По повод поста за новите учебници с изменени исторически факти, бях много възмутена от автрите на учебниците. Моята най-добра приятелка не можеше много да разбере защо толкова се впрягам. Тя всъщност ми е ясна, за нея няма значение миналото. Настоящето и Истината стоят на първо място. Истината за нея са християнските ценности. Истината за мен са фактите и това, което духовно изживявам с цялото си същество; което разбирам със сърце и разум...

Истина за мен е например, че е имало турско робство. Истина е за мен, че едно време, съдейки по пролятата кръв, сме се освободили от не чак толкова миролюбивите турци :) с помощта на: “История славянобългарска”, Свети Димитър или по-скромно казано християнската вяра, бойния мощен дух на българина и подкрепата на руските военни части. Истина е и, че злодеите отдавна са мъртви. Е, с призраци ли да се сражавам? Няма ли по-ценностни неща в тоя живот?

За мен историята не е важна, ако се опитваме да зомбираме с нея подрастващите, за да бъдат “послушни”. Не мисля, че България има нужда от послушни нови поколения. Тя има нужда от мислещи хора, които познават фактите такива, каквито са; на които им е дадена възможността сами за себе си да интерпретират и да взимат самостоятелни решения за каквото ги вълнува... Не тепърва да разшифроват заучените грешки... Някой, който е заучил една песен фалшиво, по-трудно може да научи да я пее правилно, от този, който я учи от самото начало.

Нервирам се на политиците ни, защото според мен те действат на принципа “целта оправдава средствата”. Опитват се да се харесат на “Европа”, като изпълняват условия, без много да се замислят за последствията в дългосрочен план. Така например с политиката в подкрепа на малцинствата, българи се настройваха срещу цигани. Чудя се само кога истински ще бъде проумяно, че не бързите привидни резултати, а дългосрочните профити са от значение; че дипломация не значи България да изпълни зададени условия, а да бъде силна страна.

Те и тези изисквания затова са измислени – да зададат правила на играта, в която чрез съвместна работа да се постигне стабилна и силна Европа. В този смисъл Силна България е в интерес на всички в цяла Европа, защото една такава България може много повече да дава в общата купа на Европа. Една такава България ще е много по-търсена и ценена. Който умее да дава, може да решава и отстоява какво иска да получи! Най-лесно е да си просяк и като безгласна буква да изпълняваш сляпо... и да се хранниш от трохи... Още по-глупаво е да се самозомбираш и да не сътрудничиш. Интерсно е да израснеш до равнопоставен партньор, като изследваш от какво има нужда отсрещната страна, с какво можеш да бъдеш полезен, давайки за благото на себе си и на другия.

Моята най-добра приятелка  вярва в безусловната любов, толерантността и в личностното развитие. Това е общото между нас. Затова толкова много я обичам. Тя не се защитава или предпазва от каквото и да е, дори практикува, “като ти ударят едната буза, подай си и другата”. (Последното и до ден днешен ми е трудно истинки да приложа.) Тя е спокойна, никога не се притеснява излишно и когато човек най-малко очаква, й се случват направо чудеса, които я обръщат на 180 градуса в положителна посока, все едно стрелата на късмета я е оцелила в дупето J)