Размириците в Париж: 2-ра част

Is this the MPLA?
Is this the UDA?
Is this the IRA?
I thought it was the UK
Or just another country
- The Sex Pistols, Anarchy in the UK, 1977

   Като се замисля, наистина един призрак броди из Европа, призракът на тероризма (дано ме извини поета за кривия цитат) и то броди от дълго, направо може да се каже че е бродил цял 20и век. Наистина дълги години се биеха протестанти и католици в Северна Ирландия и където сварят още, ЕТА в Испания също се държи геройски до наши дни, за ислямистките терористи няма какво да говоря. Всичко това ме кара да се замисля за мен самия. Ща или не ща опасността да бъда засегнат нараства от ден на ден. Ясно е, че държавата и правоохранителните органи не могат да ме защитат най-често. Обикновено те се занимават с оправяне на нещата след като стомната вече се е счупила. Това съчетано с моето хоби ме кара да се замисля, че ако сам не се погрижа за себе си, никой друг няма да го направи. Обаче не, закона, който е предназначен да се грижи за мен не ми дава възможност сам да се грижа, ограничава свободата ми. За какво иде реч, иде за покупката на оръжие. Да се сдобиеш с разрешително в България е почти невъзможно, въпреки, че сме много под средното за Европа оръжие на глава на населението и въпреки, че рекордьора по този показател е Швейцария, която също е и на едно от последните места по смъртност и нараняване от оръжия. Въпреки, че това е една от характеристиките на тоталитарните режими и диктатури, обезоръжаването на населението (естествено има и изключения като Великобритания и Канада, но пък с още по строгото ограничение  наложено в  Великобритания се е забелязало увеличаване на престъпността). Въпреки, че  почти няма престъпления извършени със законно оръжие и ако има се разкриват светкавично. Какво се постига с тези ограничения, още по-голяма опасност за застрашените. Който е решил да престъпва закона винаги ще си анмери оръжие, но закона ме е направил още по беззащитен пред него. Което не мога да разбера, защо точно тези които се нуждаят от оръжие най-много го отричат. Представете си мен и една жена, и двамата имаме оръжие. И през ум няма да ми мине да се държа лошо с нея или други работи, и за мен е по добре да нямаме оръжие защото така вече аз съм по силен и тя трябва да се съобразява с мен. Жените се сещат колко пъти са се чувствали безсилни и подвластни на чуждата воля пред различни грубияни. Какво ще помогне като полицията арестува и съдът осъди на 10 години убиеца и изнасилвача на някой от фамилията ти или на теб самия.

   Това което не ми харесва е да ограничават свободата ми, и най-вече свободата ми да защитавам себе си и близките ми.

   Всичко това си го мислих, докато се опитвах да си се представя на мястото на един случаен човек попаднал в безредици, терористичен или бандитски акт.
 

 Робите нямат право да носят оръжие!