Разкажи ми

Разкажи ми...
С пръсти синевата нарисувай.
Слънчевите зайчета по кожата ми
с устни укроти,
да не избягат.
в дланите ми сгушено доверие 
топлината на косите търси. 
И се давят 
в плиткото на чашата 
непознати чувства - 
усещанията познати
пръснали...
и нейде зад очите ми се гушат.
Разкажи ми
как се ражда вятърът,
откраднал
ехото въздишащо на сетивата
подивели,
разсипал мекотата на тревите
в постеля на щурец. 
А после, 
утолен от разстояния 
на рамото ми кротко се обляга.
Така да ми разказваш, 
та небето
да оглушее в светлини и звуци 
цветна лудост да взриви 
на пълнолунията мислите нащърбени.
И ослепяла,
във шепота аритмен на сърцето, 
да търся наранените ти думи..