Раздяла

"Ще трябва да се разделя с теб, приятелко. Животът ми продължава нататък."
Тя го гледаше жално от другия край на масата. Той усети аромата й и главата му се замая.
"Аз трябва да продължа натам. Трябва да разбереш. Моля те, не ме гледай така!"
Сълзи започнаха да текат от очите му. Мебелите в стаята бяха изчезнали. Имаше я само нея.
"Моля те. Остави ме да тръгна!"
Но беше твърде късно. Той вече не можеше да контролира краката си. Заобиколи масата и отиде при нея. Пресегна се, за миг попи от миризмата й и се отдаде. Целувката беше страстна и дълга. В тялото му се разля топлина и почусвта приятен трепет, който достигна чак до пръстите на краката му.
"Последна целувка" - каза си той. "Сега или никога. Сбогом!"
Той отвори прозореца. Погледна надолу и се замисли за момент дали да не скочи той. Пресегна се и я тласна надолу. Затвори очи и затаи дъх. Изминаха 3-4 секунди, но за него бяха изминали няколко часа. Тогава той чу очаквания звук от стъкло, разбито на хиляди парченца. Стоя още 10 минути със затворени очи. Тогава се осмели да погледне през прозореца. Навън беше пусто, а следобедното слънце напичаше градинката пред блока. Той се наведе и я видя. Там, сред купчина стъклени парченца, тя се разливаше по тротоара и попиваше в плочките.
"Сбогом", каза той и затвори прозореца.