Разделя ли ни възраста или изповед на една блудница.....

Странно е,че отново реших да напиша нещо в момент на депресия(напоследък ми стана навик).Наскоро разбрах,че в мен се борят двете ми   "Аз"-едното ми нашепваше да се втурна към дивото и необятното,към неизвестното.Другото казваше "Не,не прави тази грешка".Стоя и си мисля как изведнъж,когато човек се почувства поне малко щастлив всичко се променя и то само с едно изречение.Винаги съм упреквала сантименталната ми душа,която страда по свой собствен начин.Преди няколко дена сякаш живота ми изведнъж стана розов,а днес отново е черен.Питам се сега стояща на кръстопът какво решение да взема-дилемата владее ума ми и ме разконцентрира.Прави ме така уязвима и слаба.Запитах се-Може ли да имам връзка с човек,който е два пъти по-голям от мен?Какво бъдеще би имала такава връзка?Допреди седмица нямах такъв проблем-връзките ми бяха кратки,неангажиращи-просто секс.Не допусках,че ще се появи човек,който да плени душата ми.Сега той се появи и живота ми се превърна в хаос............Чудя се дали да кажа край и да се усамотя с душата си или да продължа да се самозаблуждавам.Винаги съм казвала,че най-силното оръжие на човека е неговата "ахилесова пета".Може би досега това ми помагаше да живея физическия си живот,без да влагам чувства-както се казва просто "животински секс".Излизах с различни мъже ,правих секс и после ги забравях.............А душевноста ми си стоеше зад ледена стена и не пропускаше страстите да я разтопят.Сега е моментът,в който трябва да реша дали да сложа край на една абсурдна връзка или да се оплета и после да страдам. Колко е абсурдно да живееш в заблуждения и да полетиш високо като Дедал и Икар!Колко боли като паднеш на дъното и като нямаш стимул да живееш......Живота за пореден път ме оплете в мрежите си,а аз се оплетох в собствените си фантазии........А сега накъде?Вярвате ли,че човек може да се сравни с хамелеоните?!Истината е,че сега съм тъжна и самотна-наранена и депресирана............Трябваше да пиша,защото преди време забравих да се смея и да плача.