Противно на схващанията, хипнозата не представлява полузомбирани хора, които ходят с изпънати напред ръце и се мислят за пилета или нещо подобно. Хипноза е всяко състояние, в което съзнанието е отворено за внушения. Спомнете си последния път в който гледахте интересен филм или четохте увлекателна книга. Ако около вас се е водил разговор, навярно отделни подробности са останали в съзнанието ви без да си спомняте точно как са се озовали там. Факт е обаче, че те са там вътре и ви тормозят. Това е, защото докато едни центрове на мозъка ви са били заети с обработване на информацията, останалите са минали в „режим на готовност” – изключили са се, оставайки отворени за информация. Осъзнавате или не, с филма или книгата сами сте се вкарали в състояние на хипноза; предизвикан транс, в който съзнанието ви приема информация без да я анализира и подлага на критичен анализ.
В тази статия ще разгледаме основите на т.нар. „разговорна хипноза”. Това е начин да предизвикате подобен транс в слушателя си без той да подозира какво вършите. Тук се изисква само разбиране на принципите и добри умения за водене на разговор. Никакви въртящи се спирали или размахване на часовници пред носа на събеседника ви. Разговорната хипноза има безброй приложения, започвайки от това да накарате потенциален клиент да купи вашия продукт, до внушаването на сладураната, която сте срещнали в автобуса, да ви даде номера си.
Основните елементи на разговорната хипноза са привличане, объркване и внушение.
В първата фаза карате събеседника ви да се отъждестви с вас. Това се постига чрез изричане на факти, които са неоспорима истина. Например „В момента вие седите и четете думите на монитора си. Питате се какво ли ще стане по-нататък. Чувствате се малко скептични относно цялата работа, но все пак продължавате да четете, защото сте заинтригувани...” Забелязвате ли че последната част не е задължително вярна? Но внезапно започвате да се чувствате заинтригувани и ви се иска да продължите да четете. Това е защото съзнанието ви привиква да се съгласява с направените изявления.
Във втората фаза карате човека да се почувства объркан чрез вмъкване на несвързана информация, която съзнанието му се мъчи да я свърже с получената до момента. Ако искам да продължа горните изречения, то бих казал: „...Представете си само колко хора има по земята. Всички са различни, всеки има собствени желания и стремежи. И всички тези милиони, милиарди човешки същества живеят едно до друго, общуват всекидневно, раждат се, борят се и умират...” Първо, тази информация е напълно несвързана с това, което искам да внуша. Второ, тя затормозява съзнанието, налагайки му да си представя многобройни различни обекти (хората), а не му позволява да се съсредоточи върху една-единствена тема. След като събеседникът ви ви приеме като „приятел”, съзнанието му продължава да следи думите ви, които го объркват и го карат да се разпилее в множество едновременни разсъждения.
В третата фаза правите внушението, което желаете. „...но въпреки различията, всички обичат доброто хапване. А какво по-добро от един сандвич в „МакДоналдс”?” Воала! Сега отидете да си вземете един Биг Мак и се върнете да дочетете статията :)
Разбира се, това е много опростен вариант на нещата, а и едва ли ще бъдете хипнотизирани и ще се спуснете към МакДоналдс, защото от началото още съм ви предупредил какво да очаквате. Хубавото е, че можете да използвате този подход във всекидневния живот, когато не можете да убедите някого само със силата на ложиката. Този подход се използва широко от адвокати, продавачи, политици и други подобни. Това е причината да говорят толкова много, съгласявайки се с очевидното („Правителството е корумпирано”), минавайки през видимо несвързани теми („Чака ни нова епидемия от птичи грип”) и най-накрая изтърсвайки нещо съвсем различно („Изберете ме и пътищата ще бъдат оправени”). В случая пътищата нямат нищо общо нито с корупцията, нито с птичия грип, но първата подсъзнателна команда („изберете ме”) прониква в отвореното съзнание преди да се задейства защитата от глупости.
Ако анализирате един типичен хипнотичен сеанс от филмите, ще видите същите стъпки. „Вие седите в стола си, дишате бавно, чувствате се все по-отпуснат...” Отново, дори човекът да не се чувства отпуснат, ще се почувства, защото съзнанието му е привикнало да приема твърденията за верни. „...представете си, че ходите по плажа, небето е осеяно с малки бели облачета и вълни с бели гребени препускат към брега...” Разсейване, непозволяващо на съзнането да се фокусира върху едно-единствено нещо. „... чувствате се все по-отпуснат, дишането ви се забавя, вие сте пиле!” Това е внушението.
Ключът към овладяването е в непрекъснатата практика. При някои хора внушението е толкова силно, че идеята не може да бъде отхвърлена дори след години.
Действително, че тия понятия хипноза и транс малко се преувеличават в пресата и по тв-то, а то всъщност е нещо, което става всеки ден. Дет викаш ти, състояние, в което съзнанието е отворено за внушения. Може би на човек му стават по-ясни нещата с това кое е транс и кое не е като си представи трансът не като някакво много странно състояние, което е напълно различно от нормалното, ами като такова, че човек може да е малко или много в "транс" - или в такова отворено състояние. Един вид, то не е "или-или", ами е на степени.
Всъщност реално погледнато човек винаги е малко или много "отворен за внушение" - дотолкова, доколкото е отворен въобще да възприема стимули от външния свят. На това му се казва "възприятие" и дори се води за "нищо особено". Просто фактът е, че в момента, в който възприемеш нещо, то ти влияе в една или друга посока. И в това няма нищо мистично и езотерично даже! Грее слънце - казваш си: браво, как хубаво грее. Пече твърде силно - псуваш. Това са влияния отвън, те са безброй и ние няма как да не сме изложени на тях. Напълно нормално.
Сега .... добрата новина в случая (и това, което феновете на идеята понякога пропускат) е, че ние не сме пасивни реципиенти на тези влияния. Самата идея за хипноза има нещо плашещо - или поне не дотам "чисто" някак си си казваш - ама как така някой ще манипулира другите, дори и те да не искат?? Нали, някак си така звучи .... един човек в един момент има пълен контрол върху нещата .... хм. Абе .... не е така :) То неслучайно хипнозата в чистия й вид се потребява най-вече при терапии - защото тогава пациентът има желание да е под хипноза - и това е понеже има желание да си реши проблема. И смисълът е просто човек малко да се поотпусне така и да не се затормозява с излишни (за момента) мисли. И тогава човек е по-податлив на внушения дотолкова, доколкото по принцип не е, защото обикновено мисли в точно определена посока. И като се поотпусне малко, е по-възприемчив за различни гледни точки и рзлични мисли. И пак: няма нищо мистично в това .... човек ако си пусне след дългия работен ден хубава музика, пак е по-възприемчив (и повече може да обърне внимание на гаджето, примерно), отколкото ако същото му се обади на обяд като е зает.
Хм ... и пак: това хипноза малко се преекспонира в медиите. Не можеш току тъй да манипулираш ти голям мислещ човек. Ами нали ние хората всъщност постоянно сме подложени на всякакъв вид "манипулиращи" влияния! Като започнеш от слънцето и дъжда, светлината и всички неща, които възприемаме .... ами ние сме си обучени да сме обикновено "достатъчно отворени" за тях и да ги възприемаме (защото е хубаво и полезно), но сме и истински виртуози в това да изолираме влиянията на външната среда. Това е част от функцията на възприемателния апарат (ех че дума измислих), няма как без нея даже.
Сещам се Вацлавик беше дал един хубав пример каква е разликата между реакцията на топката и кучето. Ако ритнеш една топка, можеш по законите на физиката да изчислиш какво ще стане. Т.е. според това какво влияние й оказваш, плюс сили на триене и т.н. тя ще се изтъркаля определено разстояние. Това е. А ако ритнеш едно куче, то може да направи много работи. Може да не се мръдне. Може да се изтъркаля (?)... може да започне да скимти или може примерно да те ухапе. Толкова по въпроса дали сме или не пасивно изложени на влияния (нерзависимо дали ще ги наречем хипнотични или не).
И още нещо: всъщност ние реално погледнато непрекъснато се хипнотизираме, манипулираме един друг, без да си даваме особено сметка за това (само дето не го наричаме с претенциозното "хипноза"). Просто защото си влияем като си говориме. Хипнотизираме се и се разхипнотизирваме - ако ще го наречем хипноза изобщо. И това е напълно нормално .... хех, от тая гледна точка ние всички сме си взаимни хипнотизатори :) макар не задължително "подли" хипнотизатори. Просто хипнотизатори.... или просто хора, които възприемат и биват възприемани.
:)
Освен това-и цялата приложна хипноза не може да накара някой да направи нещо, което не иска ако той знае, че не го иска. В смисъл, един непрофесионалист манипулатор, може да те убеди, че ти се яде Мадконалдс гнус, но не може да те убеди да си отрежеш ръката. Всичко си зависи от нивото на осъзнатост на жертвата-ако тя знае какво иска и не иска ще е много по-малко склонна да се поддаде. А ако тя иска до някъде това което се опитваш да я убедиш, тогава може дори съзнателно да се поддаде.
И все пак, наистина ние постоянно се манипулираме, това си е естествена форма на общуване. Не ми харесва това внушение винаги да се дърпаш. Примерно, аз те убеждавам да направиш нещо за мен, и "ти" си ми близък. Ми ако не ти е наистина неприятно, що да не го направиш, за да ми направиш кеф. Аз също позволявам да ме убеждават-ако постоянно се дърпаме от всяко предложение, от всяка страна, само защото не ни е интересно към момента, щяхме да си прекарваме живота в нищо-правене или всяко ново нещо щеше да ни е насилствено. Пък нещо, което не смятаме, че в момента ни се иска, може да бъде извънредно забавно.
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви