"Развитите" европейски цивилизации

Тия дни, освен, че съм страшно зает, защото съм все още в сесия и уча по цял ден, в малкото свободно време, което си измислям, се заравям в такива интересни теми, че едва се откъсвам впоследствие.
Говорихме си с един приятел, с който учихме тези дни, че измервателната ни система за времето е от векове наред неточна.
Григорианският календар разделя месеците на 12, съответно с по 28, 29, 30 или 31 дни. Той е календар, който е създаден спрямо слънцето, или е в съответствие с една пълна обиколка на Земята около Слънцето, която е 365 дни. Тези 365 дни обаче не са точно 365, а са 365,2422 дни (средната тропическа година).
Юлианският календар, който е бил предшественик на Григорианския е разпределял годините така, че на всеки 4 години да има една високосна и Февруари да има един ден в повече. Това обаче е довело до това, че средната година е била малко повече от 365,25 дни, откъдето се е натрупала и разликата с 10 дни спрямо истинското време и като резултат, датата на Великден, определяна според пролетното равноденствие, се отмествала назад към февруари.
За да приведе календара в ред, през 1582 г. папа Григорий XIII решава да премахне високосните дни за годините, отговарящи на условията: годината е кратна на 100 и годината не е кратна на 400.
Така също той решава от датата 4 Октомври 1582г. да се премине направо на 15 Октомври 1582г, за да се компенсират 10-те дни, с които сме изоставали според Юлианския календар.
Григорианският календар не е приет моментално от всички държави, а в началото само от тези, които са били под попечителството на папата (Испания, Португалия, Полша). Англия приема календара чак през 18 век, а Русия - през 20 век (Октомврийската революция, която се оказва, че е била в началото на ноември :).
Според Григорианския календар времето е линейно - минало, настояще, бъдеще и летоброенето започва от годината на раждане на Христос, която би трябвало да е нулевата година, но всъщност е година номер едно.
И въпреки всички промени, които са били въведени, средната година според новия календар отново е неточна, но този път в по-малък размер. Една година е 365,24250000, вместо 365,242198 дни, което ще доведе до това около 3000 ната година да трябва да се отнеме още един ден.
Думата календар идва от латинската дума "Calenda", която е била нарицателно за списъци, с които римляните са минавали през къщите, за да събират парите от сметките.
Оттам идва идва и философията на нашето време - "Времето е пари" и последствията, които е довела със себе си.

Имало е обаче цивилизации, които са се развивали по същото това време, които са били със съвсем други разбирания. На територията на днешно Мексико, в центална Америка са съществували горе долу по едно и също време цивилизациите на Маите, Толтеките и Ацтеките. Малко по на юг, на територията на днешна Латинска Америка са се простирали градовете на Инките.
Оказва се, че философията на Маи, Толтеки и Ацтеки по онова време е била много сходна и с много малки различия в разбиранията.
За тях времето е мултиизмерно и не се ограничава с линейната структура, която налага Григорианския календар. Времето не е пари, а е изкуство, хармония.
Годината за Маите започва на 22 декември и се дели на 18 месеца, които имат по 20 дни. Летоброенето започва през 3114г. пр. Хр, когато се смята, че е бил последният голям потоп. (Според маите досега е имало няколко потопа). Средната година на Маите се оказва много по-точна от тази определена от астрономите на папа Григорий. В нея денонощията са 365,242129 и системата за измерване не взима предвид само Слънцето, а още - Луната и звездата Сириус, която е и най-ярката звезда на небосклона.
Класическият период на маите е от първи до девети век, като разцветът на културата им настъпва в периода от шести до девети век. Тогава на територията на централна Америка са построени множество пирамиди и градове с изящна архитектура, както и пътища, които минават през блатата и джунглите. Най-голямата пирамида в света е построена от Маите. Всичко това те постигат без да използват метални сечива, товарни животни или каруци. Маите строят огромни каменни стели и пирамиди, в които издълбават символи, свързани с разбиранията и културата им. Смята се, че издълбаните в камъните рисунки са били правени с кремък.
Те са имали своя писменост и книги, които били написвани върху големи листа от фикус. От тези книги за жалост днес са останали само три, които се съхраняват в Париж (24 стр.), Дрезден (74 стр.) и Мадрид (112 стр.)

Сблъсъкът на Маите с "великите" испански откриватели настъпва в началото на 1517 година, когато Ернандес Кордоба и неговите конквистадори стъпват на земите им.
Те остават изумени от величието на градовете им и степента на развитието им.
Това, което грабва вниманието им обаче са златните накити и украшения, които носят Маите. И постепенно започва периодът на пълна репресия над местното население, издевателства и грабежи.
В последвалите години, след като Маите са били разграбени от испанците, в желанието си да ги покръстят и да ги направят християни, испанците първо избиват жреците и водачите им, а в последствие изгарят огромното наследство от ръкописи, които маите са оставили, от които се спасяват само три и които са били разгадани векове след това.

Чудя се и си представям само какво сме загубили в ламтежа си за злато и в манията си за величие и колко жалки са били испанските завоеватели тогава и с колко ограничен кръгозор.
И се замислих как и днешният свят се крепи на максимата, че "Времето е пари" и как живеем в собствената си заблуда за света наоколо и си мислим, че сме много велики, или пък, че финансовото ни състояние или положението ни в някакво общество (което се е изродило и развивало изкуствено през годините) е в състояние да ни накара да се чувстваме значими. 
И се сетих сега за думите на един велик откривател:
"Заблуждава ни ослепяващо невежество! О, окаяни смъртни, отворете си очите!"

Ако ви се чете повече за културата на Маите, бих ви препоръчал следния линк

Видео