avatar

Радостното събитие в живота ни

Ами какво му е толкова радостното..

Вчера отново взех виза. Около 22 Май живот и здраве пак ще летя със самолет(много ме кефи) и пак ще видя голямата вода и после голямата земя. Дано има интерсни събития да Ви радвам и Вас.

Иначе интервюто мина по много по-лесен начин отколкото очаквахме. Тъй като ще сме втора година си мислехме, че ще ни осукват поне 5 мин, и че вероятноста да вземем виза сега е по-малка. Но всичко мина много лесно.

Проблема бе, че докато бях в залата (В Американското Посолство си има една отделна постройка. В нея има наредени няколко реда столове. Чакащите стоят на тях да си чуят имената. Точно до столовете, без почти никаква преграда са гишетата за изпитване. Много прилича на паричен салон на банка.) слушах как минават интервютата на другите и скъсаха едно момиче, което щеше да завършва университет 2007(както и аз), защото не била годна за програмата. И аз се спекох малко, да не би да има някакви нови правила. Все пак бях от първата вълна и не знаех как са протичали интервютата преди мен.

И отивам си аз да си говоря с консулката.(Тя се води като най-строгата.) Пита ме как съм, къде съм учил и т.н . Пита ме колко изпита имам за вземане, кога съм щял да ги взема... и т.н. Проблема бе, че ме пита един въпрос който разбрах по погрешен начин. После ме пита още един, който зависеше от отговора на предния. Тогава се сетих, че не съм разбрал въпроса. Казах и и и отговорих и на 2та. В този момент видях, че вече подпечатваше диеза(това е формуляр,който трябва да е винаги с теб и върви заедно с визата ти) Тогава разбрах, че вече е решила да ми даде виза. Поговорихме си още малко. Аз бях вече много по-спокоен и английския ми се подобри значително. Казахме си Чао и всичко свърши.

Това продължи 2 мин максимум.

Марито беше при същата консулка, точно преди мене. Нея я питаха 2-3 въпроса и също получи виза.

Това е радостното събитие за нас от вчера.

А в живота също е радостно, защото от него ще последват много положителни емоции и много интересни спомени. А и докато не вземеш прословутия документ си постоянно на тръни, защото не знаеш какво ще става с тебе...

Ами това са малките ни(големи) радости в живота. В момента съм на бази данни и се връщам към преподавателя и съхранените процедури в SQL