Работохолизъм или?
Днес не бях на работа. За пръв път, откакто работя на това място (разбирайте, приличен период от време). Чувствах се зле и реших да остана вкъщи.
Вярно, починах си, температурата спадна, а възпаленото гърло от сутринта вече почти не се усеща. Само дето аз не се чувствам удовлетворена. Все едно, оставайки вкъщи, съм пропиляла един от най-важните дни в професионално отношение. Не, че се е случило нещо кой знае какво на работа, освен, че е спрял тока за около 30 мин.
Да не говорим, че цял ден тормозих горките си колеги (включително и шефа) с обаждания по телефона и съобщения в ICQ, и проверявах методично трите си служебни пощи на всеки 5-10 минути. Просто няма как да съм пропуснала нещо важно! Е, да де, ама защо ми беше толкова некомфортно цял ден? Дали защото се сблъсках със “суровата” действителност, че офисът може всъщност да функционира и без мен (не съм се съмнявала никога, но все пак...) или просто съм се срастнала с работата до такава степен, че едва ли не се чувствам непълноценна, ако един ден остана у дома?
Мда, хубаво беше сутринта, когато колегите ми накацаха като мухи на мед в ICQ, за да ме питат какво има и къде съм. Е, да, но след като утолих любопитството им, хорицата си се върнаха към всекидневните задължения и ме “зарязаха” да си хортувам със себе си. И тъкмо когато следобяд мрънках на една колежка и приятелка колко ми липсва офисът, тя ме сряза с изказването, че иска да се махне от работа, защото служебните задължения пречат на личния й живот и се чувства самотна.
Тогава взех, че се замислих за себе си. С нея работим едно и също нещо на едно и също място и сме на еднаква възраст. Смея да твърдя, че и по характер си приличаме доста. Но аз не мога да кажа за себе си, че работата пречи на личния ми живот, който, успешен или не, все пак съществува. Даже напротив, мисля си, че ако в професионално отношение не съм удовлетворена, не бих могла да бъда изцяло щастлива и в личния си живот...
И малко по малко взе, че ме обзе една параноя...че съм работохолик, че пренебрегвам обкръжението си извън професионалната сфера, че не се грижа добре за котката си...С други думи – все черни работи. И си мисля, че тази параноя ще изчезне утре, когато пак стъпя в офиса, но това не е ли поредният намек за работохолизъм?
Една зодия, а по такъв важно качество така да се различаваме :)
Утешително е да видя, че някой е по-зле засегнат и от мен: понеже на мен ми е много кеф да съм си вкъщи, да се наспя, и не звъня в офиса, а на мен ми звънят, когато трябва (което за съжаление означава непрекъснато).
Ами ... не ми звучиш като работохоличка. Никак, даже. Или поне не както аз го разбирам това понятие.
Съгласна съм с две ръце и един крак, че човек не е ли удовлетворен в професионално отношение, и другото не върви!
Знаеш ли ... радвам се за теб. Ей такова ... че си си намерила хубава и интересна работа. Интригуваща работа, която да ти липсва. Това е много готино и според мен така и трябва да е !!! И никой не е казал, че това трябва да е за сметка на личния живот. Може да е за сметка на, но не е задължително. То в това се крие и голямото изкуство май - да ги балансираш нещата. И в тоя ход на мисли: защо да трябва да избираш между едното и другото, като преспокойно можеш да ги имаш и двете?
И мен ми се е случвало да "увисна" болна вкъщи (да чукна на дърво рядко), ама наистина болна и да трябва да седя без смислено занимание по време, което всеки нормален човек би определил като "работно". Един ден айде, горе-долу, два окей, от мен да мине, ама в един момент рано или късно неминуемо си казваш абе аз какво правя тука??
Което обаче не означава, че не "почитам свещения ден Събота", че и неделята на това отгоре, и в тия дни и да искам, не мога да свърша много на брой смислени неща (освен ако наистина не се налага), просто защото някаква част от мен ги брои почивни и това си е.
Охх, айде че се отплеснах.