Работна седмица

Не помня как започна тази седмица. Вероятно съм стананал в 07:37 (винаги си навивам часовника или за 07:37 или 07:17 или 07:57... Все в този стил, май полудявам, но това си е друга тема.), взел съм един душ, облякъл съм се, изчакал съм колата да дойде да ме вземе, докато колегите ми са чакали 280/94, отишъл съм на работа. Не помня нещо съществено от този ден, просто ден като всеки друг. Направих няколко обаждания тук и там. Свърших добра работа. Останах след работа, пописах малко в блога си, едно друго... Излизах от работа и времето беше невероятно смахнато. Валеше нещо като леден дъжд или нещо такова, да не забравяме за силният вятър. И вървим дватата с шефа ми към стоянката на такситата, а аз се хиля и то много и на глас. Сигурно пам ме помислиха за луд. Е да, но на мен ми беше забавно и то много забавно. И аз не помня вече за какво.Вторника започна интересно. Колата дойде да ме вземе както обикновенно. В нея беше вече шефа и шофьора-момчето за всичко. Обикновенно водим доста смислени и интересни диалози по време на пъти. Като например как предницата на Шарана (не става въпрос за рибата, просто служебната ни кола е Volkswagen Sharan) е полегата и ако блъснем някой или нещо многого елегантно ще го превъртим през цялата кола и ще го метнем на зад. За съжаление тази сутрин не водихме смислени диалози. Шефа видя, че Орела (шофьора) е нещо унил.
- Каквто ти става човече?
- Имам проблеми...
- Женски проблеми? - незнайно защо шефа винаги имаше перфектна интуиция за това в каква област са проблемите на някакъв човек.
- Да, нещо се скарахме. Почва да ми омръзва това нейното.
- А случва се. Гледай обаче Трифонов сега какъв железен пич е като неговата го напусна.
Нищо не казах. Да "железен пич" съм, но защо от вътре ми е студено и пусто? Не мога да не отрека, че съм станал доста гадно студенокръвно копеле напоследък, но това май въобще не ми харесва. Скапана история. Денят мина под знака на сутрешния разговор и разсъждения върху това в какво се превръщам.
Вечерта имах половин часов разговор с "Кака" ми. Нещо беше в прекомерно щастливо настроение. Чу ме, че съм унил и ми дръпна половин часова лекция за това как съм млад и трябва да се наслъждавам на живота си. Как не е трябвало да работя толкова много и да си почивам повече. Много труд ми отне да я убедя, че бърка, но май аз самият не вярвах в това в което я убеждавах. Скапана история.
Сряда - 8 март. В офиса няма никакви жени - началството ги е пуснало за разника. Минавам покрай малък цветарски магазин - там все едно войната е започнала. Правят се букети като за последно. Цветарката е симпатяга. Странно - днес свършихме с едно 25% повече от обичайната работа за един ден . Явно липсата на жени се отразява добре на работния процес. Ще предложа на Началството да ги уволни всичките, че да работим по-добре. Сигурно ще ми шибне един. Замислих се и за това, колко е насправедливо да има ден на жената, а официален ден на изстрадалият мъж да няма. В какъв свят живеем - всички са равни, но някой (жените) са по-равни от другите. Ще е чудесно да си има един такъв ден.  Да ни подаряват по кило гроздова или каса бира. В детските гради да има тържества за нас. Да ни подаряват картички. ДА, определено би било добре да има такъв един ден. На същия този ден се возя в колата на един колега - Ергени и разсъждаваме за този празник (8 март):- Защо е необходимо въобще да има такъв празник, ако обичам жената до мен, майка си и така нататак жени, то аз им го показвам всеки ден по някакъв начин. Уважение, респект, любов, ала-бала. Защо е необходимо да има такъв ден в който някой да ми напомня да ги правя тези неща. Ако го правя само на този ден значи съм боклук!- Да приятелю, така е, но ако не ги поздравиш почват да съ сърдят, да развиват теории как не ги обичаш, ала-бала. Знаеш как е - въздъхна огурчено Ергени и добави - мамка му, трябва да купувам цветя и пораръци. Бахти глупоста!Дааааааааааааам, лош ден. Майка ми се обажда и пита?- Няма ли да ми честитиш празника?- Ама ти нали не го празнуваш - о тя наистина мрази 8 март!- Значи няма да ми честитиш - и затвориЛошо. Щеше ми се пак да си прострелям палеца на крака. Кофти ден.Става на следващия ден и ми се обаждат, че служебната кола няма да идва. Супер. Значи ще поспя до 09:30 след това ще ида на работа. Страдах от хроничено недоспиване вече по това време на седмицата. точно в 09:00 ми нсе обажда шефа да ме пита къде съм и защо не съм на работа. ей, разглезих ги тези хора. Беше време, когато идвах на работа между 09:30 и 11:00, а сега всяка сутрин в 08:30 съм един от първите в офиса. Нещо не ми хареса в тона му. Очаквах гаден скандал като ида в офиса. Подготвих си дефанзивно-офанзивна реч, в която имаше даже намек за напускане. Влизам в офиса, влизам си в стаята (вече си пях сложил злият поглед) и какво да гледам - Шефа ухилен и ме гледа мило:- "Добро утро град" (стандартна ебавка, нали съм от Димитровград) Айде бе дете, влизаш като началник и работа има да се върши и специални задачи има...Бахти, няма да има нито скандали, нито нищо.Пратиха ме до новия офис да наглеждам работата на СОТ-аджиите, да им занеса парите, да заведа чистачката там и какво ли още не. Най-лошото беше, че ми дадоха куп пари, които трябва да занеса там. Много ми е дисконфотно, когато имма повече от 50 лева в джоба си. Абе лудница. Отиваме с чистачката до един магазин да вземем хардуеър за чистене - бая неща бяха, кофи, парцали... Аз взех една от кофите пълна с препарати за почистване и тръгнахме. По едно време жената се обръща към мен:
- О господине, съжалявам, че ви се налага да носите кофата.
Нищо не казах. Потънах в земята от срам Аз съм 22 годишно пишлеме, а тя спокойно може да ми е баба. Работила е сигурно през целият си живот яко за да си изхранва семейството, а аз до преди няколко месеца не бях работил и секунда в живота си. И все пак тя ме нарича господине и ми се извинява за глупости. Явно има нещо сбъркано и несправедливо в българското общество вече.
Пристигаме в новия офис - още по-голям и лъскав, но аз ще искам да си остана в стария. Както и да е. Мятам дебел плик пълен с парични единици на Ергени с думите:
- Взимай, че да мога да предам отговорността.
Той се усмихва:
- Хлапе, нали знаеш, че големите заплати не ги дават на тия дето много работят, защото всеки кретен може да бачка много. Дават ги на тези, които носят големите отговорности.
Поредният житейски урок, който май по-добре да не бях получавал.
Прибираме се с Орела към студетнски град. и той е пишман студент като мен и живее близо до моят блок. Човека реши да ми поплаче явно на рамото:
- Човече, за мен има само една жен ана този свят, но какво да правя като само ме ядосва напоследък. Не мога да живея повече с нея, мамка му. - последва утряне във волана.
Нищо не му казах. Аз съм последният човек на този свят дето има право да дава такива съвети. И за мен има само една (добре де, в разширеният вариант на живота ми са три жените) жена на света. Само дето като я видя и треперя целия, а след това плача, мисля за самоубийство и съм пиян като мотика. На всичкото отгоре все по-често я сънувам напоследък и това ме скапва съвсем. Да жените.
Петък ми се наложи пак да се правя на анчалник на чистачката. Освен това с радост разбрах, че ме пращат следващата седмица на конференция. Това е добре, на такива места винаги се случват забавни неща, даже дсоат забавни.
Седмицата мина и замина без да я усетя. Случиха се доста неща. Продължавам да мисля за себе си.
Превръщам се в скапан работохолик. Работя все повече, а живея все по малко. Усещам се как съм станал по... И аз не знам как да се изразя. Сякаш миналата година по това време бях по-живо, по-луд, по-всякакъв. Сега се чувствам по-скоро празен. Въпреки успехите си. Търся нещо, а не съм сигурен, че имам нужда от него. Няма как обаче да не спомена факта, че все пак ми е даден в ръцете шанс, който много хора не получават през целият си живот.
Не, не пиша всичко това за да искам съвети. Пиша го по-скоро за да го помня. Да помня какъв съм бил и от къде идвам.

P.S. Съжалявам, тази седмица няма историики с "Блонди". Видях е само веднъж в коридора да пуши. Пита ме как съм, аз и казах, че съм много уморен след работа и подминах. Тя каза нещо зад гърбът ми, но не разбрах какво точно - може да е било "Приятна почивка", или "Ти си мъжът на жовота ми", или пък "Ела в нас няма никой. Първо ще чалгим, а после ще ти сбъдна най-извратените фантазии". Както и да е...