Работилница за мъже

Мъже, признайте си! Всъщност всеки от вас тайно копнее за една малка работилница тип видоизменено гаражче с много рафтове и най-различни инструменти на тях - поне 3 вида чукове, отверки, гаечни ключове, винтчета, болтчета и какво ли не още в изобилие от размери. В тази работилница цари уникален ред, на който само Създателят му (тоест вие) е господар... И вие си отивате там в ранния съботен следобед и си поправяте ли поправяте...
Приликата с храм не е съвсем случайна. И ... да ви кажа ли? Ами добре, като сте рекли... Ами не, това не ми се вижда нито тъпо, нито детинско по някакъв начин. Напротив - някак си намирам, че това е секси.

Има много варианти. Сами се сещате, в днешно време едва ли някой мъж ще си позволи да оборудва цяло помешение. Затова умаленият вариант: шкафчето. Същите вещи като в гаражчето, но в далеч по-ограничено количество и разнообразие / предвид социално/икономическото положение и други подобни.

И разбира се, както всичко друго, и то си има виртуален вариант – няма как! Той се изразява в натрупани на бюрото до компютъра дебели книги с шарени корици и някакъв пингвин на всяка от тях. Или даунлоуднати туториали по същия въпрос. Или въпроси на The_AI в бглог и отговори на Sam Vimes. Или просто оная пламенност, да не кажа страст, с която той произнася благозвучните Мандрива, Федора, Сузе, сякаш са никове на тайнствени жени, с които си чати нощем по айсикю.

С други думи, има някакъв дълбоко заложен стремеж, който е присъщ на мъжкия пол и който не мога да опиша по друг начин. Някак си вие, мъжете, обичате да се занимавате с нещо... как да го обясня?

Сещате ли се преди няколко месеца какво беше едно от първите неща, които публикува Robin Hood в блога си? Беше нещо за дизеловия ефект. Спомням си как отворих постинга и го прегледах по диагонал, но някак ме мързеше да се задълбочавам в подробностите. Беше нещо за някаква пушка, която той се опитва да задейства по някакъв друг механизъм... не помня точно. След един ден гледам отговори – така и си знаех – силно заинтригувани от темата потребители на сайта (и нито една потребителка). Това ми се видя готино. Още се усмихвам като се сетя.

Ето:

Защо пък тази реакция от мен? Ще стигна и дотам.

Разликата по-скоро се чувства, отколкото да може да се дефинира точно. Защо, например, плетенето не е от мъжките занимания? Много е прецизно ли? Безмозъчно ли? Не знам, но важното е, че не е!

Или друго: оня главен герой на Сапунените опери Мануел (за който още ми помни старите блогове) имаше хоби да оцветява малки фигурки-герои от фентъзи игри. Съвсем дребни и прецизни и той ги цъцка с миниатюрни четчици. За да направи на един трол шапката зелена, не е достатъчно да вземе цвета “зелен” и да го нанесе – не, те са сто вида нюанси, пък пластове... Е хайде да си признаем честно – това занимание е ... ъъъъ... не съвсем мъжествено (което не ми попречи да въздишам по този тип месеци наред, де). То НЕ е това, за което говоря.

Коя е тогава разликата, за която говоря?

Ами почувствайте:

Жените са капучино със сметана, мъжете са чисто кафе.
Жените да бейлис, мъжете са бира.
Жените са млечен шоколад, мъжете са натурален (или по-лошо: афтър-ейт с мента)
Жените са аеробика, мъжете са бодибилдинг. (Защо има толкова малко жени в залите и защо ако ги има, все са на уреди като оня дето все едно караш ски или просто имаш доста щастлива походка?)
Мъжете са курс по бойно изкуство, жените са курс по латинотанци.

Или представете си мъж, който не пие бира, защото му горчи.
Или мъж, който си умира за вкусовете “карамел”, “кокос” и “ ванилия”.
Или мъж, който не се интересува от нито едно от изброените: футбол, Формула 1, баскетбол.
Или мъж, който рисува хубаво. Мъж с хубав почерк.

Не, че не може и не, че го няма. Но как си представяте мъж, които протежава три или повече от изброените качества (или всичките)? Какво си мислите за него тогава?

Тук бързам да изчистя едно възможно недоразумение: не казвам, че е лошо да харесваш ванилия или да намираш Формула 1 скучна. Или да те погледна с периферното си зрение, докато гледаме “Зелената миля”, и да забележа, че очите ти са зачервени и блестят особено. Това те прави човечен и интересен – иначе просто няма да се разбираме. Такива качества правят от безмозъчния ръб от фитнесзалата - човек, годен за комуникация. Ако някой се мъчи да подтисне тези си страни в стремежа си да бъде истински мъж, той просто става скучен. Излиза, че тези черти са необходимо условие, освен това са и са полезни за самия им притежател. Те правят общуването възможно.

Но те... те не са... не са мъжки интереси. Не знам как точно да опиша чувството какво е да си говориш с някой мъж за разликата между Интер и Милан или защо калчото е по-яко от бундеслигата. Не е само защото обичам да имам поне елементарно понятие от нещата, които чувам случайно по радиото. И не само защото тези вълнения могат да бъдат и заразителни, стига човек да им пусне едно ухо. Не...

А футболните страсти и дизеловия ефект може да са занимателни, за който е навътре в материята и му се занимава, но те реално погледнато по нещо си приличат с ребусите на предпоследната страница на някой седмичник. А именно, по нулевата си значимост за ежедневието, за ония повтарящи се проблемчета от бита, по които се почесваме всеки ден.

И все пак те са някак интригуващи – по същия начин, както да вървиш с твой приятел от точка А до точка Б по запустелия град на заздрачаване. Защото той не си блее автоматично, докато си вървите, ами помни накъде отивате и следователно откъде е най-хитро да се мине, и че търсите някое заведение, защото ти се ходи до тоалетната. Това никак не заема много от RАМ-а му и неангажиращият разговор продължава, но все пак се усеща нещо от настръхналата козина на вълк, озъбил се срещу друг вълк. Всъщност изобщо не му личи. Само може би когато се разминете с някой непознат, нещо в стойката му го издава: Той внимава!

Или друго: обичам да се возя в кола до мъж, който кара добре. Обичам да го гледам как съобразява колите от ляво, от дясно, преценява обстановката и реагира бързо и адекватно. В такива моменти трудно се въздържам да не му скоча на врата. Той пък се чуди какво ми става

А тази съвкупност от качества, която тегли мъжете към това, което символично нарекох “работилница за мъже” и което възпявам тук в повествователна форма – тя не е никак приоритет за ограничен брой свръхчовеци, изникнали от пролетното ми въображение. Напротив – всеки носи тези стремежи в себе си както носи със себе си и символа на мъжествеността. Може би още не всеки е успял да открие и разработи свой вариант на работилничката, в който да се чувства в свои води, но убедена съм – всеки я има!

Всъщност тя вижда бял свят, когато той се чувства добре и успял и ... всъщност не знам дали успях да пресъздам как тя е вълнуваща и секси, макар че достъпът й е силно ограничен за крак под 42 номер.

Моят крак е 38 номер.