Пътят за Никъде

Пътят за Никъде

Със зъби пак веригите разкъсвам -

душата си ще пусна да лудува ...

Днес шансът свой не бива да пропускам -

към щастието трябва да отплувам.

Спринцовката поглеждам уморено

и галя изтерзаната си плът,

пулсира изподупчената вена.

Кога ли ще е за последен път ?!


Иглата тихично отронва

кристална капчица като сълза ...

Със себе си аз пак се боря ,

но вече късно е да спра.


Забивам късчето стомана -

прониква то дълбоко в мен.

Завинаги навярно ще остана

на белия прашец във плен ...


От всички неразбран до края,

вървя за Никъде без път ...

Към Ада ли или към Рая,

самотен тръгвам си от тук.


Прости ми,Боже,толкоз чаках ...

В отвъдното отлита веч

душата ми - таз пеперуда бяла,

изгаряща във пламъка на свещ .