Пътят
Всяка сутрин, Том вървеше към работа. Всяка сутрин минаваше от тук. Всяка сутрин...
Какво ли си мислеше той? Поредния ден в който ще отиде на работа, след което ще се прибере. Къде отиде младостта му? Какво стана с живота му? За неговите 25 години той бе започнал да ненавижда света. Светът от друга страна също не беше във възторг от Том. Той стъпваше предпазливо, всяка крачка го отвеждаше по-близко до края и го отдалеча ваше от мечтите и надеждите му. Нищо нямаше значение за Том, вече не. Младежката му радост беше изместена от циничен песимизъм. Всеки следващ ден, всяка следваща минута го превръщаха в безчуствена кукла. Кукла на конци изпълняваща единствено действия изпълнени с болезнена рутина. Продължа ваше да ходи по добре познатия маршрут. Подминаваше влюбени двойки, хилещи се деца, но единствено то което го интерес уваше бе пътя. Познатия му до болка път. Вървеше.
Къде ли беше сбъркал? Какво, по дяволите, беше направил за да стигне до тук? Той не е виновен а те. Те са виновни! Светът и хората! Том вярваше в това, искаше да вярва, трябваше да вярва. Вяра, интересна дума, в какво вярва Том? В пътя! Пътят е единствено то истинско нещо на този свят. Не любовта, не приятелство то – пътят! Той винаги ще е там, винаги ще го води към края. ВИНАГИ! Вървеше – крачка след крачка, той ще стигне до там, след това ще се върне и пак ще отиде. Пътя ще го отведе, както винаги.
Зад Том се появи момче на не повече от 19 години. Младежа извади нож и го опря в гърлото му.
- Давай парите! – прошепна нападателя в ухото на Том – Давай ги или си пътник.
- Всички сме пътници, пътят е един. – каза Том все едно разговаряше със стар познат.
- Не се прави на отворен, давай мангизите!! – изкрещя младежа.
Том бръкна в джоба на якето си за да извади портфейла си, но в този момент нападателя му преряза гърлото и побягна. Том се хвана за гърлото и се свлече на земята. Подо него се появи локва кръв. На обиколилата го тълпа просто стоеше. Струйка от кръвта се отправи напред по пътя, Том трябваше да продължи по пътя. Нищо нямаше значение, никой не беше важен, единственото важно нещо е пътят.
Какво ли си мислеше той? Поредния ден в който ще отиде на работа, след което ще се прибере. Къде отиде младостта му? Какво стана с живота му? За неговите 25 години той бе започнал да ненавижда света. Светът от друга страна също не беше във възторг от Том. Той стъпваше предпазливо, всяка крачка го отвеждаше по-близко до края и го отдалеча ваше от мечтите и надеждите му. Нищо нямаше значение за Том, вече не. Младежката му радост беше изместена от циничен песимизъм. Всеки следващ ден, всяка следваща минута го превръщаха в безчуствена кукла. Кукла на конци изпълняваща единствено действия изпълнени с болезнена рутина. Продължа ваше да ходи по добре познатия маршрут. Подминаваше влюбени двойки, хилещи се деца, но единствено то което го интерес уваше бе пътя. Познатия му до болка път. Вървеше.
Къде ли беше сбъркал? Какво, по дяволите, беше направил за да стигне до тук? Той не е виновен а те. Те са виновни! Светът и хората! Том вярваше в това, искаше да вярва, трябваше да вярва. Вяра, интересна дума, в какво вярва Том? В пътя! Пътят е единствено то истинско нещо на този свят. Не любовта, не приятелство то – пътят! Той винаги ще е там, винаги ще го води към края. ВИНАГИ! Вървеше – крачка след крачка, той ще стигне до там, след това ще се върне и пак ще отиде. Пътя ще го отведе, както винаги.
Зад Том се появи момче на не повече от 19 години. Младежа извади нож и го опря в гърлото му.
- Давай парите! – прошепна нападателя в ухото на Том – Давай ги или си пътник.
- Всички сме пътници, пътят е един. – каза Том все едно разговаряше със стар познат.
- Не се прави на отворен, давай мангизите!! – изкрещя младежа.
Том бръкна в джоба на якето си за да извади портфейла си, но в този момент нападателя му преряза гърлото и побягна. Том се хвана за гърлото и се свлече на земята. Подо него се появи локва кръв. На обиколилата го тълпа просто стоеше. Струйка от кръвта се отправи напред по пътя, Том трябваше да продължи по пътя. Нищо нямаше значение, никой не беше важен, единственото важно нещо е пътят.
Коментари