Пътуването до Германия
Отдавна не съм писал нищо малко по-дълго от няколко реда. От 5 дни съм в Германия. Пътуването.... Леле, какво пътуване беше. Полетът ни беше от София в 6.00 сутринта на 7ми. Целият ден на 6ти се оправяха багажи, влизаше се от време на време в БГлог, за разтоварване, и привечер потеглихме към София. Там щяхме да отседнем при една леля на майка, която живее заедно с дъщеря си и съответно - нейната дъщеря, която ми се пада 2ра братовчедка, и с която не се бяхме виждали сигурно от година. Последно когато се видяхме, беше октомври миналата година, когато бях в София да си взимам визата... Абе, въобще... дълга и широка. Та, как си представях аз нещата: Ще отидем ний в София, ще се видим, ще хапнем, можеше и малко да пийнем и ще поспим поне едно 6 часа, за да сме отпочинали на другия ден. Не щеш ли обаче, след многото разговори и радости от това, че се виждаме, колко сме били пораснали и т.н., братовчедка ни Поля (защото пътуваме заедно с брат ми и неговата приятелка) настоятелно ни моли да излезем някъде на кафенце, за да си се видим както подобава. Тук вече беше смешният момент. На мен ми беше много странно - хем ми се излизаше малко, хем исках да си почина, защото беше вече около 21.00, а в 4.00 трябваше да сме на летището, което значеше, че към 3.00, 3.00 и нещо трябваше да станем. В крайна сметка пийнахме няколко бири, видяхме се, прибрахме се към 12 и така. Никой още не си беше легнал, затова чак към 1 легнахме да поспим, и съответно спахме само 2 часа.
На летището бях полу-умрял - болеше ме корем (сигурно от бирата), а очите ми се затваряха. След 2 часа чакане и проверки на багаж и на документи, вече бяхме в чакалнята за самолета. Видяхме се и с Гаргичка, но аз бях толкова умрял, че едва си разменихме 2-3 приказки. После в автобуса ми говореше някакви неща на немски, защото с нея пътуваше и някаква германка, но аз с моите комплекси за езика си въобще не се включих в разговора. Самолетът излетя успешно, по някое време ушите ми заглъхнаха и ми беше трудно да преглъщам (от смяната на налягането ще да е). Не обърнах много внимание и си заспах. Събудих се след около час и половина при приземяването. Колесниците се блъснаха в пистата и усетих скоростта много по-силно, защото вече бяхме на земята, а не във въздуха. Кацнахме в Будапеща. Там щяхме да чакаме още 2 часа, докато се прикачим на самолет до Франкфурт Хан. Пак - проверки на документи, на багажи, опашки, чакане... ужас!
2рият полет мина идентично - със заглъхване на ушите, със сън и със събуждане при приземяването. Това, което очаквахме бе, че от Франкфурт Хан ще си хванем влак и ще си отидем до Дуисбург направо. Обаче трябваше да ни е максимално трудно. На това летище нямаше гара наблизо и съответно трябваше да пътуваме още почти 2 часа с автобус до Франкфурт. Оттам - на гарата - купуване на билети, бързане за влака, и пак - прикачване. Трябваше да стигнем от Франкфурт до Кобленц за 2 часа, и оттам - до Дуисбург за още 2. Тук идва и хубавата част.
Влакът се движеше почти постоянно по поречието на Рейн. Бяхме седнали на едни седалки, които гледаха направо към прозорците и се чувствах, все едно се движа с параход. От другата страна се пъчеха скали, надвисваха облаци и малки селца се сгушваха в хълмовете. Имаше и линии и от другата страна на реката и когато минаваше влак, забелязвах как се врязва в тунели, прокопани в скалите, непосредствено до реката, като входовете им бяха като крепостни стени на замъци. Много красиво беше. На най-високите възвишения пък се появяваха постоянно замъци, ама точно като тези от средновековието - с каменни стени и кули, с квадратни отвори за стрелци. Беше приказка... Жалко, че нямах фотоапарат да заснема, но и снимките нямаше да са достатъчно хубави. Сигурно видяхме около 30на замъка - най-различни - от приказни, по-приказни...
Нататък не ми се разказва - смяна на влак, после - влачене на куфари, пазаруване, и най-накрая - вечерта - вино и сирене Бри.
Дано не съм ви отегчил много :)
Ееее, Веско - три дена пък с камили :)))
Иначе с low-cost компания пътувахте нали?
има, няма и пускам по някой анонимен коментар. :)
Веско, Вескооо, защо сте пътували от Frankfurt Hahn за Frankfurt, а не за Köln - много по-близо е до Duisburg. Не си ли видял на картата, че летището лежи между Frankfurt am Main, Mainz и Köln. Почти на еднакво разстояние. И сега ше ми зададеш логичния въпрос: Защо тогава летището се казва Frankfurt Хахн ?
Честно казано нямам никаква представа.
Аз с този влак съм пътувала. Наистина много е красиво, но още по-красиво е в хубав слънчев ден да пътуваш бавно на корабче по Рейн. Много е гот, а пък струва сам 2-3 евро( естествено цената зависи от това до кое място отиваш). Направи си това удоволствиe някой ден...
Защо ли, Еси?! Първо - много се радвам, че си част от БГлог.
А, защо всъщност не хванахме автобус до Кьолн? Защото го изтървахме за 5 мин. Законите на Мърфи. Но поне видяхме толкова замъци, колкото не съм виждал през целия си живот, а и не съм си представял.
п.с. Ти в Германия ли учиш? Или работиш? Кога си пътувала от Франкфурт до Кобленц, и т.н. Много ще ми е интересно да ми разкажеш.
Поздрави.
Веско.
Да, пътуването ни си го биваше :) И мен ме впечатли и мислех да поствам нещо по повода. Дано не ме домързи само ...
Еси, радвам се да те видя :)
Радвам се, че прояваваш интерес към моята скромна личност :-))) . Аз одавна чета блог-а и много пъти ми се е искало да пиша, но все съм се притеснявала и мислела как другите ще реагират и кой го интересува аз какво мисля. Постепенно осъзнах, че всички са много мили и на престраших се.
Да ти разкажа първо от къде идва Еси. Когото съм била малка, сестра ми, която е по-голяма от мен, не можела да казва Силвия и ме наричала Еси. И от тогава та до ден днешен тя, приятели и бивши съученичи ме наричат Еси. А в Германия всички ми викат Зилвя- държа да подчертая със ЗЗЗЗЗЗЗЗ, а мен това много ме дразни...
Иначе уча в Германия, но по стечение на обстоятелствата в момента съм в Швеция, но това е друга тема. Може би и аз трябва да направя едно представяне, кокто традицията на Блога повелява...:-)))
Имам една приятелка в Darmstadt, който се намира близо дo Frankfurt. Та по този повод съм пътувала тази отсечка няколко пъти.Абе много е красиво, особенно през лятото...
И аз се радвам, gargichka! Мерси за хубавата идея! ( абв-то имам предвид). Всъщност благодарение на теб мога да пиша тук ;-)
Радвам се, че прояваваш интерес към моята скромна личност :-))) . Аз одавна чета блог-а и много пъти ми се е искало да пиша, но все съм се притеснявала и мислела как другите ще реагират и кой го интересува аз какво мисля. Постепенно осъзнах, че всички са много мили и на престраших се.
Да ти разкажа първо от къде идва Еси. Когото съм била малка, сестра ми, която е по-голяма от мен, не можела да казва Силвия и ме наричала Еси. И от тогава та до ден днешен тя, приятели и бивши съученичи ме наричат Еси. А в Германия всички ми викат Зилвя- държа да подчертая със ЗЗЗЗЗЗЗЗ, а мен това много ме дразни...
Иначе уча в Германия, но по стечение на обстоятелствата в момента съм в Швеция, но това е друга тема. Може би и аз трябва да направя едно представяне, кокто традицията на Блога повелява...:-)))
Имам една приятелка в Darmstadt, който се намира близо дo Frankfurt. Та по този повод съм пътувала тази отсечка няколко пъти.Абе много е красиво, особенно през лятото...
И аз се радвам, gargichka! Мерси за хубавата идея! ( абв-то имам предвид). Всъщност благодарение на теб мога да пиша тук ;-)
хехе, Веско, това Везелин води към асоциации с друго, ама айде аз, простакесата да си замълча този път
Към Esy - радвам се, че полека-лека се престрашаваш :) А за представянето си права - трябва, както повелява традицията на bglog и ти да го сториш :)
Хехехе горките германци.... не правят разлика между з и с.
На мен веднъж една кубинка ми направи забележка, че казвам на гаджето й вмсето Roberto - Руберто.
Та ние пък имаме проблем с о-то, когато не е под ударение.... А кубинците също не са безгрешни - те пък не отличаван б от в (бино вместо вино)- така че няма какво много да намират кусури на другите. Руснаците знаете - о без ударение им е а...(например Габрава вместо Габрово - което ние пък казваме почти Габруву). Един грък не може посмъртно да каже буквата Ч.... вместо чене ще каже цене...
Веселби най-различни.