Пътуването

(III глава от Приключенията на един Пъпеш)Автора се събуди някак си от само себе си, без обичайните досадни уреди за инквизиране наречени будилници. Главата му беше полезно изпразнена от черните тормозещи мисли. Брей, че хубава ракия, наистина магия, каза си в рима Автора ухилен. А навън една щура зора разпяваше птичките.После седна на ръба на леглото. Разкърши се, докато не му изпукаха и последните стави, наведе са да потьрси чехлите си под леглото и О ужас! Липсваше любимата му гъбичка на големия пръст на десния крак. Трябваше незабавно да се вземат мерки. След малко ровене в световната мрежа решението беше намерено. Трябваше да накисне крака си в прилепова тор и топла вода.Автора си направи кафе с пет лъжици суха сметана и три лъжици захар, седна пред телевизора и топна крака си. За негово облекчение гъбичката започна да се съживява. Тогава на врата се позвъни, както се казва. Поради ранния час беше малко вероятно да е инкасаторката, но той все пак погледна през шпионката. Видя голяма облак мухи винарки и жълто снопче като на мамулите царевица. Беше Пъпеша. Автора отвори. Супер, каза Пъпеша. К'во супер?, попита Автора. Снощи за първи път пъпешовата ми мъжественост беше много твърда, дай още от Вълшебната ракийка, каза Пъпеша. Няма вече, отговори му Автора. Намери ми, настоя Пъпеша. Хм, замисли се Автора. Ама трябва да ходя на работа, опита той да се измъкне. Моля те, нали приятел в нужда се познава, настоя Пъпеша. Автора реши да замине към много големия град и да намери Мага и Вълшебната ракия..Обади се на шефката си каза, че е по следите на една сензация. Тя му каза, че има само един ден.Минути по късно Автора беше на магистралата и извършваше риуала за спиране на попътен превоз. Явно денят беше необикновен, защото почти веднага син и малко потрошен камион му спря.Шофьорът на средна възраст явно беше от приказливите. И к'во работиш попита той, докато потегляше. Ми пиша, каза Автора. Знаем ви ние вас дето пишете, започна шофьора. За никъв хуй не ставате. Само лъжете народа. Няма да вземете по една мотика и да фанете къра ам пишете. Мойта дъщеря и тя само пише по цял ден. Пише и блее в компютъра, гаче ли ша излезе от там някой да и направи деца. То са е видяло, че от такива като тебе, такова не може да се очаква, ам барем да вземе да издои кравите, а не да се пули по цал ден. Ай да ви таковам таковата, не спираше да нареждат байното и мустаците му заплашително се ежеха. И кво ся пишеш а? И с т'ва си вадиш хляба? Ми да, призна Автора. Един такъв кат тебе качих миналата седмица и после го гледам пие уиски в кръчмата. А аз най-много две ракии от тия на Цар Киро пия с една червена лимонада, даже и пари за салата няма.. Ша ви е'а мамата, да ви е'а майката стопаджийска....-Спираааааааййййй! изкрещя Автора, а от очите му изкачаха искри. Ако ще ме псуваш така до края, спирай да слизам веднага, крещеше Автора в несвяст и ришаше по вратата.Къде ша ходиш бе, захили се байното и мустаките му придобиха хитьр вид. Аз за кво та качих? Кого ша псувам до големия град, а?, Ха, хаххахахаха, Ха искренно се забавляваше шофьора. Чай ся да спрем за малко да се изпикаем, че простатата..., каза байното и отби вдясно на поредната магистрална бензиностанция.Автора го изчака да влезе в тоалетната и хукна към пътя. Още невдигнал палец, до него заби спирачки черна лимузина. Наистина беше чуден ден. Един субект по черен потник с надпис Gabanna&Dolche му отвори вратата и с ръка накичена със пръстени тежки като тия на Варненското съкровище му махаше канещо. Малка лампичка за опасност светна в главата на Автора, но чу гласа на байното :Ей къде бе! ревеше той някъде отзаде. Автора без колебание седна в черната кожена седалка до водача, а тя го прегърна гостоприемно. Субекта се представи, но Автора тутакси забрави името му от съображения за сигурност. Субект се оказа много гостоприемен по свой си начин. Беше честен търговец на наркотици и оръжие. Но не от тези дето продават скапан бял прах от който се умира. Не, не, не, трижди се отрече Субекта. Той продавал само суперкачествени фармацевтични продукти и такива дето си растат сами. За да демонстрира, докато лавираше от най-лява до най-дясна лента на магистралата за да изпреварва движещите се с костенурските 120 км/ч. коли за простосмъртни, той нареди стоката си на таблото пред Автора. Ето това е Мегаамфетамин, това Суперамфетамин, това Гигаекстази и още 10 минути в този род. Автора не си падаше по химията от 8-и класа, когато го оставиха на изпит и затова си взе само малко пушелист и то за вкъщи. Малко преди големия град един самотвержен полицай пресече две пътни ленти и вдигна палката си пред лимузината на Субекта. Субекта се изправи с двата си крака върху педала на спирачките. Лимузината със стон и скърцане остави на асфалта част от гумите си на стойност заплатата на африкански президент.Уф, каза Субекта.Добър ден, каза полицаят и пое подадената му банкнота от 50 лева. Ама защо ми ги даваш, попита той.А ти защо ме спираш, попита и Субекта и му подаде още една банкнота от същите.Господи, защо всички си мислят, че ми трябват само пари, каза полицаят със толкова сърцераздирателен тон, че на Автора чак му се доплака.Моля излезте от колата, каза хлипайки полицая и Субекта чешейки се по главата излезе и подаде на полицая още 50 кинта. Полицая ги взе, погледна Субекта в очите и се разплака, като малко дете. Субекта го гушна и незнаейки какво да предприеме извади загащената в анцуга си дву килограмова Берета и му каза: Искаш ли да гръмнеш? Полицая се оживи и очите му заискриха от щастие. А, може ли, попита той. Разбира се, каза му Субекта.Автора, както и всички читатели, които са много интелегентни в наши дни, знаят че има ли пушка в една пиеса, тя ще гръмне до края. Затова започна да си избира път за отдалечаване. През това време Субекта беше отворил , багажника на лимузината си и демонстрираше на полицая един АК-47 с къса десантна цев и компактен гранатомет. Автора, на прибежки и припълзявания се отдалечаваше от лимузината. Града се виждаше като на длан пред него. Зад гърба му се чу взрив, около него се посипаха дребни и не чак толкова дребни части от лимузината. След това над полето се издигна шарен облак и кравите от района даваха веселящо и тонизиращо мляко в период на три години.Ако на някой му хареса, мога да пусна още 3 глави.Интересува ме дали въобще да пиша още:)