Пътуване с автобус
Ех, спомени, спомени, още ме топлят и си спомням за приключилата вече почивка. Всичко, свързано с нея, буди у мен приятни и положителни емоции. Единственото, което малко помрачи картинката, беше пътуването с автобус. Но то си има и положителни страни. Ще се опитам да опиша нещата така, както ги видях аз.
Автобусът тръгваше в 13,30 ч. До това време успяхме да оправим багажа си. Имахме си дори изпращач, дори двама. Пацака / моят най-добър и близък приятел, с който се знаем още от времето, когато всеки петък бяхме в Супата.../, а по-късно към него се присъедини моята любима Торбова - майка ми. В автобуса вече ни чакаха Таня и Калин - наши приятели, с които заминахме заедно за Мармарис. Наредихме багажа и за последно си казахме няколко думи с изпращачите. После потеглихме - пълен автобус. Групата водеше Тони - представител на туристическата фирма. По пътя ни разказваше каква ще е програмата и какво ни очаква през нашата почивка. Много приятен и свеж човек. Очакваха ни близо 24 часа път /които слава богу се оказаха само толкова, а не повече, както беше миналият път, когато ходихме в Кушадасъ и автобусът се развали и на отиване, и на връщане.../
Аз съм известна с неиздръжливостта си при пътуване с превозни средства, затова грижливо бях изпила няколко хапчета, за да не се стига до неприятни ситуации. Та на отиване всичко беше гладко. Пък и тогава сякаш по-бързо мина всичко, защото очаквахме с нетърпение да започне нашата почивка.
На връщане обаче беше много мъчително, главно за мен. Вече не бях толкова развълнувана, защото хубавото свърши. А и умирах за сън. От време на време успявах да заспя. Големи заслуги за това има една надуваема възглавница за път, която с Тери си купихме малко преди да тръгнем от Мармарис. Тя се оказа много полезно средство за удобно спане. През по-голямата част от пътуването се опитвах да я присвоя, но пусках гювеч и на Тери :) В моментите, когато се събуждах и се оглеждах, виждах и останалите туристи да спят в някакви невероятни пози. Някои от позите направо си бяха за снимка :) Забравих да спомена, че хапчетата против travel sickness /както му викат в Турция/, които си купих от там, нещо не проработиха. На това се дължат и всичките ми нещастия през тези 24 часа или колкото са там. Като са качих на автобуса и веднага ми стана лошо. Добре че милата служителка на Аполо - туристическата фирма - ме посъветва да легна и така малко се поуспокоиха нещата. Но като легнах, не можах да гледам филма, който бяха пуснали. Та страдах и за това :)
Най-хубавият момент от пътуването беше когато в гледката през прозореца познах София. Ох, как се радвах, че ще сляза от автобуса!!!! Излязох леко залитаща, но много щастлива. Трудно може да разберете моята радост, но аз си знам какво изживях. В бързината не можах да благодаря на служителката на Аполо за грижите, но днес се обадих в офиса и тя много се трогна :)
Айде, дано другият път да можем да летим със самолетче :)
Автобусът тръгваше в 13,30 ч. До това време успяхме да оправим багажа си. Имахме си дори изпращач, дори двама. Пацака / моят най-добър и близък приятел, с който се знаем още от времето, когато всеки петък бяхме в Супата.../, а по-късно към него се присъедини моята любима Торбова - майка ми. В автобуса вече ни чакаха Таня и Калин - наши приятели, с които заминахме заедно за Мармарис. Наредихме багажа и за последно си казахме няколко думи с изпращачите. После потеглихме - пълен автобус. Групата водеше Тони - представител на туристическата фирма. По пътя ни разказваше каква ще е програмата и какво ни очаква през нашата почивка. Много приятен и свеж човек. Очакваха ни близо 24 часа път /които слава богу се оказаха само толкова, а не повече, както беше миналият път, когато ходихме в Кушадасъ и автобусът се развали и на отиване, и на връщане.../
Аз съм известна с неиздръжливостта си при пътуване с превозни средства, затова грижливо бях изпила няколко хапчета, за да не се стига до неприятни ситуации. Та на отиване всичко беше гладко. Пък и тогава сякаш по-бързо мина всичко, защото очаквахме с нетърпение да започне нашата почивка.
На връщане обаче беше много мъчително, главно за мен. Вече не бях толкова развълнувана, защото хубавото свърши. А и умирах за сън. От време на време успявах да заспя. Големи заслуги за това има една надуваема възглавница за път, която с Тери си купихме малко преди да тръгнем от Мармарис. Тя се оказа много полезно средство за удобно спане. През по-голямата част от пътуването се опитвах да я присвоя, но пусках гювеч и на Тери :) В моментите, когато се събуждах и се оглеждах, виждах и останалите туристи да спят в някакви невероятни пози. Някои от позите направо си бяха за снимка :) Забравих да спомена, че хапчетата против travel sickness /както му викат в Турция/, които си купих от там, нещо не проработиха. На това се дължат и всичките ми нещастия през тези 24 часа или колкото са там. Като са качих на автобуса и веднага ми стана лошо. Добре че милата служителка на Аполо - туристическата фирма - ме посъветва да легна и така малко се поуспокоиха нещата. Но като легнах, не можах да гледам филма, който бяха пуснали. Та страдах и за това :)
Най-хубавият момент от пътуването беше когато в гледката през прозореца познах София. Ох, как се радвах, че ще сляза от автобуса!!!! Излязох леко залитаща, но много щастлива. Трудно може да разберете моята радост, но аз си знам какво изживях. В бързината не можах да благодаря на служителката на Аполо за грижите, но днес се обадих в офиса и тя много се трогна :)
Айде, дано другият път да можем да летим със самолетче :)
Напомня ми за моето прибиране с автомобил за Коледа със семейството на моята шефка. Усещането, когато видях София беше аналогично. Радвах се да видя циганийката по бул "Европа". Циганийка, ама наща си - Софийската и Неповторимата.
Същото - към БГ мина като един приятен сън, а на връщане кошмар :)))
Следващият път ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ще бъде със самолетче, щото до Испания пътя е много повече.... ;-)