Първи стъпки в поезията, превод на най вдъхновяващия химн

Вдъхновяваща благодат

Amazing grace, how sweet the sound

That sav’d a wretch like me!

I once was lost, but now am found,

Was blind, but now I see.

Вдъхновена благодат, колко сладък е звъна

Спасил една душа изпаднала в греха!

Преди да се завърна и преди да съм намерен,

Преди да прогледна и преди да съм уверен.

’Twas grace that taught my heart to fear,

And grace my fears reliev’d;

How precious did that grace appear,

The hour I first believ’d!

С нея благодатно сърцето ми трепти,

И благодатта моите страхове откри;

Безценно тази благодат ми се разкри,

На часа в който Азът и се повери!

Thro’ many dangers, toils and snares,

I have already come;

’Tis grace has brought me safe thus far,

And grace will lead me home.

През примките на страшна трудност,

Аз вече съм преминал в безопасност;

Такава благодат ме носи сигурно и надалече,

И благодат ще ме води у дома ми вече.

The Lord has promis’d good to me,

His word my hope secures;

He will my shield and portion be,

As long as life endures.

Господ е обещал доброто в мене,

Неговото Слово надежда ще приеме;

Той моята защита и съдба е,

И живота ми в нея ще пребъде.

Yes, when this flesh and heart shall fail,

And mortal life shall cease;

I shall possess, within the veil,

A life of joy and peace.

Во истина като тело и сърце преминат,

В преходен живот пътя си изминат;

Приемам аз наследя без условие,

Живота на щастие и благословие.

The earth shall soon dissolve like snow,

The sun forbear to shine;

But God, who call’d me here below,

Will be forever mine.

Земята скоро ще се стопи като снега,

Слънцето ще угаси и на тревите цвета;

Но Бог ме призова тук ниско,

За да бъде завинаги тъй близко.

John Newton, Olney Hymns (London: W. Oliver, 1779)

Джон Нютон, Олней Химни (Лондон: В. Оливер, 1779)