В петък почнах работа. Малко бях изплашена. сложиха ме да продавам сандвичи. Не толкова, че работата е трудна, ами това да се разбираш с хората е гадничко. Ама се оправих. те едвам ме разбираха, аз едвам говорех, сандвичите на нищо не приличаха, ама важното е, че първия ми работен ден мина и може би да се нарече успешен. на втория ден вече се справих по-добре. вече бях запомнила и имената на продуктите, които се слагат в сандвичите:)). не че е сложно ама все пак е нещо ново. Ама работата ми харесва. Парка, в които работя е много красив. Можем дори да ползваме всичко там безплатно и дори ни дават два билета за познати. жалко, че всичките ми познати работят в парка:)). но ако има желаешти да заповядат… Флорида, Дестин в Биг Кахуна’с. Красиво е и много можеш да се забавляваш. Но храната е много скапа - един малък сандвич струва 7 долара. А аз работя за толкова. Но американците си хапват. Не се оставят. Ама те всички са много дебелички милите. Аз сред тях се чувствам като манекенка, а има доста да чакам да стана такава:)).Вчера не работехме защото времето беше лошо. Това изобщо не ни харесва, защото сме дошли да работим, но няма накъде. примиряваме се. Днес пак беше така. Микомакс пак е спасител. той милия няма никакво време да иде до интернет, че работи до късно. Налага се защото хвърля и боклук. Ама няма срамна работа. даже се радвам за него че прави часове. Той праща много поздрави на всичките познати и приятели и се надява да не сте го забравили. аз също пращам от мое име. И не само поздрави ами и целувки.Много ми се искаше да пише повече. Мога да пиша цял ден. но ми остават само 5 минутки. Какво да се прави. Навсякъде ограничения:(((.Целувам ви всички