Първи мисли
Бях се регистрирал на някакъв блогсайт, ама като не се сетих на кой беше и че беше на английски, реших да намеря нещо на роден език и ето'о на. Имах напредвид да пиша нещо насериозно, но покрай тези регистрации се утрезвих и ми се стори някакси по-сериозно цялото начинание - дотолкова, че: - Дооообър ден! Може ли да си мисля на вашия сайт безплатно?! - Добър ден, дааа разбира се, заповядайте, попаднали сте на правилното място, но първо трябва да уредим няколко детайла - такааа, моля подмишете тук, химикалка ли - ето, заповядайте клавиатурка, ааааа, Вие пишете с мишка?! - Не, не пиша с мишка, но ми е трудно с тея табове и контрол и табове да се предвижвам, със скролиране се "ядва". - "Скролиране" - не ви разбрах, ех тази младеж, знаете ли като бях на Вашите години си шиех гащите в свободното време! - Къде другаде трябваше да подпиша?! - Ааа, тук, дааа, точно. Та като гащите ми бяха наред, си лъсвах обувките, за да изглеждам прилично. - Ахъм. Мога ли да Ви помогна АЗ по някакъв начин? - Ама Вие да не се обидихте?! Просто се опитвах да бъда дружелюбен. - Хубаво, хайде, аз сте тръгвам, че трябва да си оплета шапка. - Хаааа, разбрах Ви - добре де, не е ли така, полезното дава приятното, нали?! - Уф, ок, да точно, уау, хайде сериозно наистина, че съм на работа и си опускам влака. Чао и попрекалявайте с кофеина по малко, че да не се замисляте после по всички детайли. - Добре, редното си е редно, за да си имаш шапка... - Чао, приятен ден. Та така си опуснах настроението и в същото време се поизнервих, а сега вече съм весел, като гледам какво пиша хаха
ο както казва МиϿето - ще се радваме да пиϿеϿ в своя дневник :)
Дали не преиграваϿ?!?
Поздрави:-)