Първи Рап

Много на сериозно се взимат хората.

Драми драмясват. Яко газят в прозата.

Правят си манджи от ядове, нерви.

Хранят душите си с "Романтика" консерви.

И като спънати коне, пред празни ясли,

държат се асъл като тревопасни.

Много на сериозно взимат се хората.

Идеално оправдание, е все умората.

"Вдетиняваш се" казват ти, когато се смееш,

"Ти откачил ли си" когато запееш.

Служебна усмивка и хладни очи,

нищо от вътре да не личи.

Много на сериозно взимат се хората.

сламките виждат но не и подпората.

Дирят смисъла във чужди мисли

и в пожълтели от времето листи.

А не се вглеждат в човека до себе си,

колко му е да попитат "Хей, добре ли си"

Много сериозни, взимат ги хората-

санитари в бяло- победените от умората.

Там ще си починат, там ще се отпуснат

и поне края на живота си няма да пропуснат.

(Шум от клаксони, тенджери, бормашини и викащи шефове.

в далечината, като от стар телевизор "Опера"

артистичен глас казва "Офелия, иди в манастир")

Винаги съм искал да пиша текстове за песни. Е, бих предпочел да пиша песни, като за Тангра, ФСБ, Сигнал или дори за БТР обаче за подобни писмена си трябва  подходящото разположение на духа, настроение, наситеност с верни емоции, пък и се пишат трудно и бавно. Пък на мене ми се пишат песни сега, е що да сторя!? Нека да е в стил рап - викам си. Хрумнало- сторено, дванайсет минути и готово. Хубаво нещо било тва рапа, събираш по гръмките заглавия от вестниците и нета, джуркаш ги в един леген (на сухо, без накисване). След това бъркаш вадиш и лепиш на един бял лист (желателно с лепило "Рила") и те ти летен хит. Суперско, даже няма да диря приятел с китара да му хваща някви акорди, само  празна 10 леткрова бутилка от минерална вода да думкам по нея и рапясвам (де да беше Арапясвам). Прощавай приятелю Рок (някои разправят че си бил животно, не им хващай вяра, и не им връзвай кусури- те са животни) и ти Рол, да се пазите с дружката си че сте на изчезване. Сбогом, майко Джази,

сбогом татко Блус,

ще ставам рапър рус....





рус сори мамчо