Първа съм!

Която ще сподели впечетленията си от снощи :) Искам да благодаря много на хората, които ме убедиха да се появя, както и на Алексче,че дойде за подкрепа (макар че той каза,че съм се изчервила, като съм се запознавала).Запознах се с интересни личности, макар че с някои от тях не можах да говоря много :)
Разбира се ,най-възхитена останах от най-малкия член на компанията.Умирам за бебенца, а това ми дойде като гръм от ясно небе, най-малко съм очаквала някой да заведе мъник в кръчма ;) А пък той беше един мъничък и съвсем гладичък и почти нямаше вежди...И с такива мънички пръстченца,че не знам как му режат ноктите...Направо ми идеше да го извадя от портбебето и да го гушкам цяла вечер.А какво сладко носле имаше!Разбира се помрънках солидно на Алекс,че и аз искам, а на него както винаги му е минало от едното ухо през другото и - като завърша.А аз както гледам, с тва мое епохално висше образование, това ще да е след 4-5 години :( Пък аз сега искам бебче, няма нищо,че и пари нямаме, и къща нямаме :):)В студентски ще си го гледам,мен там са ме родили и гледали,ей на каква голяма и умна съм пораснала...Ох,много се отплеснах на бебешката тема,дай да се върна обратно на срещата.Най-много си говорехме с ИванАнгел и Таралежа, по-късно и с Дау :0) С Мишето също, но тя си тръгна много рано.А Яничка,Тери и ИванАнгел имаха страхотни фотоапарати.В един момент бях леко раздвоена между апарата на Иван и бебето, но бързо се върнах към малкия :) После,когато си го отведоха ( и двете с Яничка бяхме мераклийки да ни го оставят,ама с различна цел :):):) ),започнах да се въртя насам-натам и да им разглеждам апаратите.Нямам търпение да пуснат снимките, на всичките съм излязла добре (пък и скромна:РР) А когато Тери и Иван извадиха лаптопите ,направо щях да припадна :):):) Само Алекс трябваше да носи неговия и хубаво щяхме да я наредим.Както и без това на моменти съм абсолютно антисоциална, като нищо щях да се зачатя и да иде на кино участието ми в компанията.

Ние също напуснахме веселбата малко раничко, но нали днес съм на работа...Разходихме се до Попа (то не ,че е много далеч) и по пътя видях един надпис,който меко казано ме фрапира.La plus belle des ruses du diable est de vous faire croire qu'il n'existe pas (или нещо подобно), което в превод значи - Най-добрата от хитрините на дявола е да ви накара да повярвате,че той не съществува.С червено, на жълта сграда, насред София!Аз и без това много лесно се впечетлявам, а това направо ме потресе...И то на френски!Бррр...Как да е,прибрах се в Студентски, за малко да заспя в автобуса :):) Вкъщи Ани гледаше някакъв пак психясал филм,а аз нали под влиянието на ония надпис, се хванах и аз да го гледам, 10-15 минути, докато окончателно не заспах.Хич и не разбрах кога се е прибрала Кетито.Това момиче нещо взе много да липсва напоследък.Хм!
Това е то,засега.Следобед може пак ;)