Пълнолудие

Абе чудя се аз тая вечер какво им става на всички. Особено се чудя какво на МЕН ми става...
Няква съм такава преиспълнена с енергия, твърде странно жизнена, на ръба на изнервянето, изпитвам огромно желание да дърдоря (склоност да дърдоря пълни глупости) и просто ми се яде нещо(не, не съм гладна, просто ми се яде - ей така, да си дъвча нещо)...
Замислям се как предните две вечери въобще не ми се спеше - лягах/заспивах много късно и сутрин бях ранен кукоряк, и през малкото време през което спях сънувах някакви такива нормални, спокойни, дори ободряващи и обнадеждаващи сънища (Мъъъърррррр!)...

Викам си да не би да съм излязла най-сетне от тежката депресия в която бях напоследък?! Ъ!? (надали!)

И виждам аз, че не съм си преместила календара и премествам го аз на 11ти, демек днес и какво да видя... То ми било пълнолудие днеска! Тц! Тц! Хуквам радостно на балкона...

И... О, чудо! Ето я, там зад другия грозен олющен панелен блок се подава Кралицата на нощта в пълния си несравним блясък. И нощните славеи я възпяват с прекрасната си непредубедена песен. И мишките ми съвсем изперкаха...

Всичко ми става ясно - и за другите (кой не може да спи, кой го избива на простотия или странни лирически отклонения), и за мен...

За мен... Върколачето (демек дивата ми същност) се посъбуди... И добре че, та да се посъвзема най-сетне малко. Стига съм ходила като някоя прокъсана и свръхмръсна пачавра ("пачавра"-та е един особен вид парцал за чистене на пода - б.а.)...