Пъзел

„Сол“... Винаги е солено, когато се засегне въпросът „относно Обичам те“. Бързо сменям темата. Нарисувала е „още рисунки на героите от Блогът на Смъртта“... – тази глупава фантастика, с която се занимава повече от месец, и аз насочвам вниманието й натам. Навсякъде в рисунките – „Сгради“... Чак понякога започвам да се чудя и мая защо жените винаги са толкова рационални... Подхвърлям й идеята : -
„Жените – тези рационални същества“– „Защо не пишеш в списанието по темата?“ – мълчи...Явно не одобрява предложението ми.
Предлага ми да се разходим в „Малките Паркчета“ близо до нейния блок... Едва ли не ме кани на „среща“ :) Странно е. Най – странното е, че след разходката ме хваща за ръката и ме води в някаква баничарница.. След миг похапваме „Баница“ и пием айрян. Говори ми за фентъзито като жанр, за реалността по принцип и ей такива общи работи, свързани с новата статия, която трябва да напише.. „От Фентъзито до Реалността“ – вече е измислила и заглавие... А моята идея сигурно одавна я е забравила. Нищо. За пореден път ще го преглътна...
Отиваме в апартамента й... Нощта е дълга и минава неусетно... „До Изгрев“...
На сутринта ми казва „кривата истина“ за това, че никога не е искала да бъде задълго с мен, а само, че й харесвало от време на време да сме заедно... Идеите ми са били хубави.. Вдъхновявал съм я... За миг се чувствам като „най – щастливият идиот“, а после пак ми става кофти. Излизам навън и се качвам в колата си – светлосиньо траби, останало още от дядо ми... За мен това си е жива реликва и за нищо на света не бих го заменил за какъвто и да е друг автомобил... Тръшвам вратата точно под носа й и давам газ. В огледалото виждам, че се е разплакала след всичко, което ми е казала.. Сигурно я е „страх“, че повече няма да се върна. И с право... „Hard and Heavy“ –поредната реклама на новото онлайн радио бучи по станцията, докато карам колата по сивите булеварди... Нямам търпение да го чуя вече, защото само слушам за него напоследък :) "Пъзел" ще се казва пилотното парче, доколкото разбирам :)