Пуйкин ден - т.е. 'Денят на Благодарността' по тия земи....
Днес е 'Денят на Благодарността' в САЩ - голям местен празник, винаги последният чертвъртък на месец ноември... Цялата седмица децата са във ваканция и навсякъде има елементи на пуйки. Дори прогнозата за времето е украсена в четвъртък с печена пуйчица.

Та, както всеки от вас знае, на този ден новите заселници благодарили на старите такива в индиански образ, за това, че ги изхранили през тежките първи зими с царевица, тикви и пуйки. Благодарили, празник направили с неизменните кочани царевица, тиквен пай и пълнена/печена пуйка, а после ги поизбили малко, на принципа "Няма добро ненаказано".
И така, на плота ни се мъдри една добре оформена 11-килограмова нежна пуйка, която почти ще изнасили хубавата ни фурна, но ние няма да й се дадем. По стар, "прабългарско-американски" обичай, нашата пуйка за Деня на Благодарността ще е с кисело зеле, което и миналата година силно шокира бледоликите, но им плющяха ушите... "Хм, странен вкус, я дай още едно парченце, да ми се нагласи вкуса...О, необичайно! Може ли още едно, да посвикна? Кисело зеле? От немския магазин, наистина? Ммм, не е типичния вкус на пуйка, я дай, още едно, да се сетя на какво напомня... Уау, не се сещам...Я още едно, да се подсетя..."
И така, понеже и тази вечер ще имаме бледолики гостенки, които ще ни посетят след като вече са кацнали за по половин час при зле-готвещите си отроци и роднини, и ще очакват тъкмо ние да ги нагостим щедро, потапяме се!
Предстоят ни 5-6 часа готвене, но пък списъкът с желаещи, "така само просто да опитат" утре, е значителен. Стискайте палци и ще дам постпразнични отзиви!

***************************************
репортаж от съдбата на пуйката:
1. Миналата година, в квартирата, уж печката не беше никаква - стана убиец пуйка! И една крехка, девича, супер беше...

много сила се иска да удържиш над 10-килограмово чудовище плюс плънки и зеУе в ниско-разположена фурна....;))

2. Е, и тазгодишната се получи:
така "влезе" пълнежа....

така се пече...

на тази маса ще се изяде...

а някои подрастващи бяха най-нетърпеливите...

Та, както всеки от вас знае, на този ден новите заселници благодарили на старите такива в индиански образ, за това, че ги изхранили през тежките първи зими с царевица, тикви и пуйки. Благодарили, празник направили с неизменните кочани царевица, тиквен пай и пълнена/печена пуйка, а после ги поизбили малко, на принципа "Няма добро ненаказано".
И така, на плота ни се мъдри една добре оформена 11-килограмова нежна пуйка, която почти ще изнасили хубавата ни фурна, но ние няма да й се дадем. По стар, "прабългарско-американски" обичай, нашата пуйка за Деня на Благодарността ще е с кисело зеле, което и миналата година силно шокира бледоликите, но им плющяха ушите... "Хм, странен вкус, я дай още едно парченце, да ми се нагласи вкуса...О, необичайно! Може ли още едно, да посвикна? Кисело зеле? От немския магазин, наистина? Ммм, не е типичния вкус на пуйка, я дай, още едно, да се сетя на какво напомня... Уау, не се сещам...Я още едно, да се подсетя..."
И така, понеже и тази вечер ще имаме бледолики гостенки, които ще ни посетят след като вече са кацнали за по половин час при зле-готвещите си отроци и роднини, и ще очакват тъкмо ние да ги нагостим щедро, потапяме се!
Предстоят ни 5-6 часа готвене, но пък списъкът с желаещи, "така само просто да опитат" утре, е значителен. Стискайте палци и ще дам постпразнични отзиви!

***************************************
репортаж от съдбата на пуйката:
1. Миналата година, в квартирата, уж печката не беше никаква - стана убиец пуйка! И една крехка, девича, супер беше...

много сила се иска да удържиш над 10-килограмово чудовище плюс плънки и зеУе в ниско-разположена фурна....;))

2. Е, и тазгодишната се получи:
така "влезе" пълнежа....

така се пече...

на тази маса ще се изяде...

а някои подрастващи бяха най-нетърпеливите...
BgLOG.net
· 31.10.2011
· smal_girl
За поговорката не съм съгласна - заселниците едва ли са избили индианци, ЩОТО индианците са ги хранили. Двете неща са независими. Според мене чувството на благодарност не би трябвало да те задължава после да действаш в интерес на благодетеля си, а още по-малко в разрез със собствения си. (Са - друг е въпросът дали е допустимо насилието да бъде начин за постигане на личните интереси.) И именно освободено от ангажименти това чувство може да бъде приятно.
Мн добре звучи рецептата! Пуйчица и въобще всякакво пернато е мн вкусно в съчетание със зеленце:) Успех в готвенето и да ви е сладко!
Абе, кой ги знае какви са щели да г забъркат.
Но аз все си мисля, че е важно, когато човек се отнесе с теб с добро, да съчетаеш личните си интереси и с известно достойно отношение към същия този човек. Извисеност душевна, някаква... Но пък всеки си има разбирания за нещата. Аз така, други - иначе, нали за това сме тъй цветни....
И точно така: покажете им на хамериканците как трябва да сготвят тая суха птица, така че да разберат колко вкусна може да е!
От мен - добър апетит на всички :)
Затова - както казваше Стоичков, "айн-цу, цвайн-цу, драй-цу, дрън!" , и на немското. Не е лошо, ама ние нали сме националисти, все нашето е най-добро!
Между другото, вчера като влязохме в немския магазин, направо ни идваше да поздравим хитлеристики - едни арийки с не съсвем ясен пол ни обслужиха, на немско-английски: "Вич ван вудю лайк то хев? Вис ван? Дас ист вери гуд!"
Още не можем да приведем пуйката във вид за готвене - чаталът й е силно замръзнал и проникването е крайно невъзможно. Предложих да я издухам със сешоар, но Жорко не иска да ме чуе. Той е майсторът-пуйкар, аз съм обслужващо-почистващ персонал, не мога да надделея в становищата...
Ще сложа снимка, в случай че се получи успешна, като миналата година... Миналата година само дръпнахме кълките и те излязоха, като на добреопечено агънце...
Ама кой я знае таз-годишната каква порода е...
Е, отиде масълцето, но пък извадихме пликчето с вътрешностите, които ще се омесят с гъбки и оризче, и стафидки...
Колко жалко, че сме тъй далече! Щяхме да нагостим много блогери с това чудовище! Толкова обичаме по много, много гости, а сега - само няколко бледолики на гости...
* * *
PS. Ние отпочнахме празненството с "Куба Либре" от обяд - готвиш, пийваш, с настроение се получава гозбата...
Ама като няма - ще се прежалим и ще изчакаме до Нова година. Тогава обаче няма прошка. Мнямням, както е казал Чарли Чаплин по въпроса.
Май така не е лошо... Ние обожаваме да готвим за гости и сме свикнали да имаме по 15-16 души у дома редовно... Имаме и вградено барбекю на терасата - ако има такива, които не ядат пуйка, ще ядат пържолки, нали?
Би било добре, ако си дойдем за Коледа, да е по-студенко, защото през лятото тия месца и винцето нещо не спори....
Ще го планираме и ще определим ден.
Само нямаме база за спане засега... Ако настъпи промяна с легловата база, ще уведомим навреме. Ама чак за догодина е това....
Ама с тая царевица голям въпрос. Гледах едно филмче по Дискавъри, в което се казваше и обосноваваше, че по тия земи изобщо не е отглеждана царевица в миналото. Пък как тогава царевицата е станала толкова емблематична и дори се говори за царевична култура?! Наскоро четох една книга - Малинче на Лаура Ескивел - в която ставаше дума за индианското гадже на Кортес и пак за царевица, за царевица... Царевица или не последно?
Между другото, всичките им празници тук (с изключение на 4 юли и Коледа, май, не се сещам за други...;)) не са фиксирани на дати, а са все плаващи по първи понеделници, трети петъци, четвърти четвъртъци (плюс почивния петък след това) и хубавото е, че така стават дълги почивни дни, по 4-5...
Борислава: абе, тая царевица уж минава за тяхна култура, и сега ме изненада - обаче да питаме агрономи, те знаят най-добре...