Птиците Отлитат на Юг

Птиците отлитат на юг

Монолог

- Да, мислите са коридори!
С врати осеян е
Инертният ни свят
И лутане сред лабиринти,
Асансьори
И бягство от „реалното“ ни АЗ...

- А чувствата ? – Какво са те тогава?
Нима са някакъв невидим, син екран?
И трябва ли човек
през коридорите да преминава?
За да усеща вятъра?
- Не знам!

- Не, чакай! Чувствата,
Това сме ти и аз! –
Свободни сме да бъдем
Едновременно и тук, и там!
- Ти за преградите нима забрави?
Сред коридорите сме още!
- Знам!

- Но как тогава да излезем?
- и как да видим новото?
- Ний вече час вървим!
- За  мен това е невъзможно!
- Освен ако не полетим!

- Тогава нека да размахаме ръце!
- Нима не вярваш,
-Че да полетиш е толкоз вероятно?
- Ний нямаме криле!
- Летенето за мен е непонятно!

-  Подай ръка!
 и представи си,
че на гърба си...
 на някаква огромна птица!
Сега чуй вятъра!
И погледни
към мостовете на Марица!

- Но чакай, хей!
-Къде отиваш?!
- Не можеш просто
да ме изоставиш тук!
-Ела със мен!
-Нима не знаеш?
-Че птиците отлитат винаги
На юг...