Прошка
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Ти казваш: "Добър ден",
а аз мълча в недоумение,
изпълнена с ярост и гняв
едва скривам сълзите си.
Ти казваш: "Добър ден",
а аз мълча, не чувствам вече;
и светлината, нахлуваща в стаята,
огрява всичко, само не и мен.
Ти казваш: "Добър ден",
а аз се свивам тъжно,
приклещена здраво в собствен затвор,
аз дишам тежко и виждам все по-смътно.
Какво си ти - жалък спомен,
една несбъдната мечта.
Какво съм аз – човекът, който
рани се люто в младостта.
Ти казваш: "Добър ден",
сърцето тупка все по-бързо.
Ти казваш: "Добър ден",
а аз обмислям
дали ще мога да простя;
Но не тeб, на себе си уви ще трябва,
за туй че изгубих светлината,
заключих се безмилостно и страшно.
Ти казваш: "Добър ден",
а аз се боря.
Ти казваш: "Добър ден",
а аз горя.
Ти казваш: "Добър ден",
"Добър да е" - отвръщам,
пердето дърпам настрана,
с танцова стъпка пристъпвам
и се потапям в дневна светлина.
Коментари