Протест срещу насилието и потъпкването на правата на родилката, 25.11, IАГ „Св. София“
Правата на Българската жена като пациент отдавна не са зачитани от персонала на болниците по време на нейното раждане.
Специалният повод който подтикна настоящия протест е раждането на една жена в 1АГ „Св София“ (бивш. "Тина Киркова"). При законния й отказ да подпише документа „Информирано съгласие” отношението към родилката е станало грубо, придружено със заплахи и шантаж, а по-късно е обърната и държана с физическа сила в легнала позиция за раждане и шита без упойка „за наказание“. Всяко едно от тези действия е в противоречие на нейните права като пациент и като човек.
Нейният разказ, както и други които получихме след това могат да се прочетат в официалната страничка на протеста.
Всъщност, достатъчно е човек да поспре в Отчетните теми при наскоро родилите да се сблъска с неприемливото отношение което имаме в предвид.
Но в крайна сметка дори и две жени да бъдат насилени по такъв начин, са прекалено много. Затова решихме да организираме мирен протест с плакати пред 1АГ „Св. София“, като същевременно внесем и протестна нота до директора на болницата с приложени разкази на жени, родили там, с копие до Министъра на Здравеопазването и до медиите.
Двадесет и пети ноември, като международен ден за защита на жените от насилие, е подходящ като дата за организиране на такъв протест. Недопустимо и престъпно е в процеса на раждане, когато жената е толкова уязвима, срещу нея да бъде упражнявано психологическо и физическо насилие, да се проявява неуважение, принуда и незачитане на нуждите й.
Ако сте пострадали от подобно отношение или просто се чувствате съпричастни, заповядайте на 25-ти ноември, от 10:00ч, пред главния вход на 1АГ „Св. София“.
Напълно съм съгласна! Браво, че има жени, които протестират!
Имам неприятен опит с тази болница и по-конкретно с един от АГ специалистите им (жена ползваща се с голяма репутация на добър лекар). Горчивият спомен остана. Затова и не избрах да раждам там.
Подкрепям инициативата!
Иначе естествено подкрепям инициативата.
Частта, която исках лично за себе си да изясня е тази: "Давайки информирано съгласие, пациентът е защитен от хипотезата представителите на медицината да заключат: „Той (пациентът) доброволно е потърсил нашето лечение, следователно всички наши действия са оправдани. Сега можем да правим това, което преценим сами”. Получавайки информирано съгласие, представителите на медицината са защитени от хипотезата пациентът да възкликне: „Те (представителите на медицината) ми направиха това, без да ме предупредят какво може да последва. Не ми остава нищо друго, освен да ги дам под съд”.
И не знам родилка да се шие с упойка след раждането. Освен ако не е принцесата на шейха на Абу Даби на планетата Мерканутор. Но може и да греша , за планетата. А сега може и да слагат упойки, ама кво става с кърмата тогава иптам аз. Така, просто от любопитство.
Имам определени резерви към родилката.
П.С. Не ми се отваря тази "страничка на протеста"!!!! Но се чуствам съпричастна поради лични преживявания!
"...поставяне на абокат за всеки случай, система с окситоцин, постоянен запис на тоновете, проверки за разкритие, епизотомия…"
Родителите бяха избрали този начин, защото раждането в болница не било съобразено с нуждата на родилката и освен за нея стрес имало най-вече за бебето, който давал отражение по- късно- например с тръгване на училище- бавно запомняне, несправяне......
Предаването беше "В часът на мама", но не си спомням кога- преди доста време. Имаше любопитни теории и бяха цитирани западни авторитети.
Майтапя се, аз нива съм виждала само на картинка. Истината е, че на мен са ми слагали такава система за ускоряване на раждането, и затова аз лично съм й привърженик. Много, много е изтощително да се ражда прекалено дълго. Обаче всеки си знае.
Относно кърменето - наистина в Тина Киркова нямат май добро отношение към тая практика. Когато племеницата ми се роди, никой не споменал на сестра ми че децата могат и трябва да се кърмят - колкото по- рано, толкова по-добре. В резултат чак на петия ден, след като я обявих за глупаво дете, тя попитала акушерките и те казали "Ама, разбира се, ако искаш, ама ние ти я храним, няма защо да се притесняваш." Та така - на петия ден детето вече беше привикнало с изкуствената храна и нищо не можеше да я накара да суче. И съответно се лиши от кърменето, което е жалко.
Това което не разбирам е, раждането планирано ли е по принцип или не? В смисъл, като ти дойде термина, не влизаш ли в болница и да си чакаш там и всички да са подготвени? Или не? Пък и секциото мислех, че обикновено е планирано, освен в случаите на усложнения.
Мнение очевидно не мога да имам, но ако и когато раждам, вероятно ще е със секцио. Мисля, че това трябва да си е лично решение, ако не уврежда бебето. Не виждам причина да се разчеквам ако мога да го избегна. А очевидно може. И ми е много интересно в какъв процент от случаите има усложнения. И как те зависят от физическата активност на родилката по време на бременноста. Защото жените раждат с лекарска помощ от сравнително скоро и като изключим замърсяванията, обикновено всичко е наред и за тях и за бебетата.
Протестът е чудесно нещо, и ако той може да промени отношението на медиците към пациентите и финансовата обвързаност - и нещата да станат неутрално-професионални, както е на запад, би било наистина полезно нещо.
Аз, обаче, не мога ясно да разбера защо родилката е отказала да подпише документ, какъвто изискват от бъдеща родилка по целия свят. Раждането е един от най-рисковите моменти за всяка жена и възникват толкова непредвидени обстоятелства, че никоя бременна, освен ако не е лекар или много интелигентна и начетена в областта на медицината дама, не може да прецени стотиците възможни усложнения, които може да я връхлетят за секунди.
Аз съм писала цял пост за преживяванията си покрай раждането на второто ми дете и не искам да се повтарям, но, прекарвайки много седмици в родилен дом, а после и в пловдивската окръжна болница, видях какви ли не ужасии. Родилките наистина не знаят какво ги очаква. Усложненията изскачат от всеки ъгъл.
Тук не говоря за лигли и мутреси, които искат да раждат еди-как-си. Макар че всяка жена имам право на избор и никой не може да й казва как трябва да роди.
Е, добре е да се мисли най-напред за детето, но една жена полудяла от болка може и да не е най-полезното за бебето си. Така че епидуралните упойки може да направят нещата далеч по-здравословни в крайна сметка. Настъпват проблеми, стават грешки, внезапни усложнения, за секунди се обръща живота ти, бебето спира да диша, родилката губи съзнание, тя спира да диша, ей такива разни...
Та, аз си мисля следното - откъде тази бременна знае какво ще й се случи след 2 часа? Или след 20 мин.? По религиозни причини ли отказва абокат и отказва лекарят да взима решение според приоритетите в ситуацията? Или по силата на всеобщата си информираност?
Ако тя не е подписала съгласието предварително, какво става? Аз знам теоретично, но може би трябва да се попита правист - ще тичат да питат мъжа й по телефона ли? Или ще го чакат да дойде да подпише, че е съгласен на спешна неочаквана намеса, която е рискова?
На мен лично поведението на бременната в случая ми изглежда безотговорно. Поведението на лекарите, ако е вярно описаното, е реакция срещу нейните глупости. Грозна и крайна реакция, наистина. Но когато човек си има работа да спасява живота на безотговорни жени и бъдещите им бебета - може и да си изпусне нервите.
Ще продължа след малко, че сега ми се налага да спра за момент...
Секцио можеш да си поискаш. И с радост ще ти го организира болницата. Хубаво е да си го поискаш предварително, за да минеш преди термин неприятните емоции около колко, на кого за какво имаш да плащаш. еле пък ти, дето няма да те домързи да провериш какво плаща НЗО за същото.
Има обаче неестествено голям брой секцио (особено в по-малки болници с повечко финансови проблеми), които се правят не защото родилките са ги пожелали или защото истински медицински обстоятелства ги налагат, а щото докторите определят по-ранен термин и после се разиграва сценката - аууу, преносваш, не е добре за бебето - хайде идвай на секцио. Ей тази щуротия миналата година наброих 6 човека, с които имам някакво вземане даване, които са я преживели. Ако може догодина да са 0 би било някаъв добър знак.
А по въпроса с отношението към родилките - ми то е такова към всички пациенти. Престоят в българските болници е рядко гаден, така че...
А за секциото - ми коремна операция е разбира се, а другото какво е? Няма да споря с вас, не съм го изживяла, но и нямам намерение. По склонна съм да се възстановявам 5 дена от коремна операция, отколкото нещо толкова голямо да мине през най-наситените ми с нерви окончания органи. Дори няма да говоря за интересните неща случващи се с таза.
"Пък както изглежда в болницата си гонят съвсем други приоритети, които на родилките даже не им е минавало през ум, че съществуват - оптимизация на пространство и заетост например" -
Да, заради това оптимизирано раждане (давай да раждаш по-бързо, че следващата чака, а нямаме "магарета") страдат не само родилките, но и децата. Не искам да си спомням раждането на второто си дете, което заради скачане по корема ми доскоро имаше ужасно гръбначно изкривяване; не искам да си спомням колко пари и най-вече тревоги ни е струвало да коригираме последиците от "безплатното" раждане в България...
"Никой не казва на родилките, че могат и трябва да кърмят децата си? Това е потресаващо. Но честно казано, не се сещам за жена, която не знае, че трябва да си кърми детето"...
Да, Дени, повечето жени знаят, но ако някоя лежи с разкъсвания (примерно защото са и' скачали по корема, за да роди по-бързо), а междувременно са захранили детето с биберон, то няма да иска да суче от майка си. Няма глупави деца - всяко бебе ще предпочете биберона, от който се суче много по-лесно.
Лична препоръка - не раждай със секцио; просто се информирай, за да бъдеш подготвена. Раждането е естествен и нормален процес, не е изобщо толкова страшно, колкото изглежда. А и я си представи как се кърми, когато току-що са ти правили операция??? Аз родих на 30, ходех по 8 километра всеки ден по време на бременността, бях във великолепна форма и не съм имала никакви проблеми - възстанових се за 2 дни след раждането. Е, иска ми се да съм имала куража да се противопоставя на лекарката, която ми скача по корема втория път, но нали затова споделяме - за да се учат другите жени и да имат смелост да защитят себе си и детето си...
А що се отнася до стреса - когато едно дете се ражда със секцио - преживява много по-голям стрес, отколкото при нормално раждане. Не искам да се впускам в подробности (аз самата съм родена с операция заради живота на майка ми), но ако секциото може да се избегне, трябва да се избегне - това е моето мнение. Няма нужда да уточнявам, че говоря за нормално протичаща бременност при здрава жена до определена възраст, която не е качила повече от здравословния брой килограми за деветте месеца.
А за наситените с нерви места и за таза - не си информирана. Ако наистина имахме толкова много нервни окончания на тия места, щяхме да имаме и невероятен оргазъм, но да умираме при раждане от нечовешките болки.
Ето разказа за раждането и' на една жена, която пропагандира кърменето в България
Та, как ще се чувства родилката след раждането е много индивидуално. След първото си "нормално" раждане станах около 5-6 часа след него, слязох по стълбите и "седнах" някак в колата до Жорката.
За сведение на shopar: синът ми беше 4.050 кг и лекарят заши шевовете там долу след епизиотомията (цепват те, за да излезе бебто по-лесно, особено ако е едро) без местна упойка, защото "не искал да рискува да му се загърча" (имах някаква непоносимост към еднадве от упойките, та тай се застрахова). Shopar, не си представяш колко боли.
Второто ми раждане си беше спасителна процедура и просто "извадиха" бебето, за да оживея. И двете оцеляхме, благодаря на Бога, докторите и късмета си. Но секциото си е тежка коремна операция. Само помислете колко тъкани се режат. Верно, зараства и минава бързо, но много жени имат сраствания от некадърни цезарови сечения и усложнения след това.
Та, който реши - секцио, който реши естествено раждане - така да е. Тук американки искат да раждат у дома, само с акушерка, без упойки, за да са по-близо до Бога и прочие лични и религиозни причини. Но като стане дебела работата - спешно хвърчат линейки и хеликоптери до големите болници, за да спасяват задниците им в буквалния смисъл на думата.
Докато бях седмици в пловдивски родилен дом, преди да дойде спешния миг на наложителната "екстракция"' на бебето ми, се нагледах на доста опасни ситуации. Бях в една стая с какви ли не момичета. Имаше и една бременна, чийто плод бе загинал, но тя компетентно не позволи на лекари цял ден да го извадят, защото това за нея било напреднал "аборт" и Господ й казвал, че детето е живо в нея. Не узнах как са извадили мъртвия й плод и как са се развили нещата, защото ендометритът може да я е чакал зад ъгъла, но акушерките коментираха и доста други подобни ситуации, с които са се сблъсквали.
Та, докато лежах и мътих дъщеря си - и аз бях сред "мъдрите" родилки, които са убедени в добрия изход на нещата. Искаха да абортират плода ми в петия месец по медицински изсквания. Аз категорично отказах и подписах документите, които ми дадоха. Защото решението да поема риск и да умра, докато "износвам плода" си е мое. Както и решението да приема възможността детето ми да умре или да ме увреди за цял живот. Или да се роди то с трайни увреждания - физически и интелектуални. Мног често бебета в моето положение се раждат слепи или със сериозно забавено умствено развитие.
Но не виждам как бременната ще решава какво точно иска, но ще откаже да поеме отговорността и да подпише документите.
Това е безотговорно също.
Би било добре да се подобрят условията в родилните домове; информираността на бременните; да не се налагат заплащания от джоба, а да има здавна застраховка, която да посрещне разходите... Аз съм чувала лекар да казва, че няма да стане и да отиде да даде упойка на раждаща, защото не си е платила. Това е грозно.
А за нервните окончания - ми те са си там. Но това не значи точно оргазъм, иначе всяко изнасилване щеше да има хепи енд. Всъщност наситените с нервни окончания органи могат да нодят и удоволствие и болка. Примерно, като си правиш лазерна епилация, горната устна е супер болезнена.
Съгласна съм с Таничка, че когато отказваш лечение би трябвало да се подпишеш изрично в документа. Иначе се получава: "Отказвам да получа помощ от Вас, но ако нещо се случи с мен Вие сте виновен/на".
И все пак ни учат, че когато пациент отиде при лекар, лекарят трябва да го успокои, да му помогне да се почувства по-добре.
Не бих могла да подкрепя нито една от двете постъпки, но и не обвинявам никого. Понякога човек просто не реагира адекватно. Все пак тук става въпрос за раждане - кои е спокоен в такава ситуация?
Най-малкото, щото са ме стресирали докато са ме носили като бебе, пък после докато са ме раждали (едва ли биологичният ми приносител е имал огромното желание да се появя на този свят, просто щото после ме е изоставила някъде си)
та поради горната причина - имам прамото на мнение.
и то е, че тук говорим за няква абсолютна лигла, която като повечето българи - разбира от всичко. Тя е всезнаеща, всеможеща, всеиздържаща, всеправеща.
Молим ви се, това неоценяване на знанията, уменията, труда на други хора - в тази шибана факана държава трябва да спре. В момента, в който осъзнаете, че трябва да ЦЕНИТЕ СПЕЦИАЛИСТИТЕ, и да не се правите на РАЗБИРАЧИ, тогава ще тръгнем напред.
Мда, всеки ми обяснява - кво толко прай един счетоводител - нищо. Да, и гинеколозите също, и акушерките тоже, и всякакви други. За това нямаме никакви амбиции да се развиваме като индивиди.
Не просто ирационални сме, ами и достатъчно глупави.