Просто така
Ето ме днес! Натъкмена, нагласена... С половен око гледам към работата, с две в блога... В главата ми се лутат разни целенасочени мисли, но нито една не е свързана с работата ми - не и с тази. Приятелка ми се обажда сутринта, за да ми каже, че снощи след хора някакъв симпатичен таксиметров шофьор и казал, че много ме харесва... Човек да не си сложи къса пола! ... и без това толкова рядко слагам. Пия кафенце... След малко ще нащракам набързо поредните 360 копия и ще зачакам тълпата да ме нападне. Сега е сезонът на класните и контролните. В кабинета от две седмици мирише на прясна блажна боя, а пронизващите изпарения на ксерокса се опитват да ми докарат главоболие. Сутринта си поревах, но сега се чувствам силна. Не мога да си обясня от къде идва тази енергия, но ... Май се досещам - от тук
. Случват се всякакви житейски конфузии, но когато човек обича, като че целият свят го обиква. Единственото нещо, което ще ми липсва, когато напусна са децата. Те внасят такова настроение... И може би ще ми липсват някои хора - чистачките, педагогическият съветник, домакинката, секретарката и учителката по музика. През целият си престой една лоша дума не съм чула от тях за когото и да било и винаги са били до мен в трудни моменти.Уважавам ги и ще продължа да ги търся дори и като напусна. За тях съм отворена винаги. Ех, майко, татко! Ех, братче! Ех, любов! Ех, блогче! Ех, приятели! Ех, деца! Ех, музика! Добре, че Ви има, всичко друго е пълна порнография.
Когато майка ми беше бременна и ме попита какво искам - братче или сестриче, аз и казах, че искам братче. И може би аз съм му кръсницата, защото пожелах да се казва Станчо като дядо ми. Е, не е Станчо - Станислав е - малко по-модерно, но идеята да бъде кръстен на дядо ми все пак си е моя. Благодаря ти, мамо, че си ме дарила с такова мило братче! Може да се караме с него, но в трудни моменти винаги се подкрепяме. Тази сутрин той беше този който спря сълзите ми, прегърна ме и без да ми говори в очите му прочетох: "Ивка, не плачи всичко ще се оправи и ще видиш, че ще стане най-хубавото! Аз те подкрепям в това, което си решила да правиш и ще ти помогна както мога!". Как да не си го обичм и как да не му дам последните си стотинки, за да отиде на кафе, когато ме помоли.
Малките братчета са сред най-хубавите неща, които могат да ти се случат изобщо. Аз бях малка, когато майка ми беше бременна (имам само един ясен спомен от онзи период), но бях категорична, че искам не друго, а братче и че ако нещо там се обърка и ни дадат сестриче просто ще го върнем. :)
Не казвам, че не сме се карали, че даже и били... или че не го намразих, когато наряза всичките ми комикси, но той винаги е бил и ще продължава да бъде най-верния ми приятел.
Защото има разни ситуации, когато приятелите ги няма наоколо, а родителите са твърде възрастни/консервативни (просто друго поколение), за да разберат и тогава само той наистина е успявал да ме подкрепя.
Много му благодаря и много го обичам!
За брат си живота си давам.
*ИВА*
--------------------------------------
Riding on fire - touching the sky
Riding on fire - take you up so high
Riding on fire - with tears in your eyes
Riding on fire - and your heart it dies
-
Riding on fire -...
D
и големите братя и сестричета ;)
Птиците отлитат на юг...