Просто прах
Усещам се странно. Не знам дали има смисъл да мъдрувам, но имам нужда да пиша. Вероятно просто съм обхваната от носталгия по звука от тракащите клавиши на клавиатурата....
Знам какво трябва да правя. Пътят към сбъдването на мечтите ми, стои начертан пред мен и чака да поема по него. А аз стоя като закована и се оглеждам за нещо, с което да убия времето си. Може би това е страх. На картата маршрутът е ясен, но тръгнеш ли, се оказва доста объркващ. Има множество странични пътечки, които те подканват да кривнеш. Ако не си напълно концентриран може да се изгубиш, без шанс да бъдеш намерен.
Да тръгна ли по пътя? Дали съм достатъчно силна, за да се справя?
Е, както казват, това е животът. Трябва да се спусна по течението – риск, който не обичам да поемам. Сега осъзнавам напълно смисъла на думите: Не можеш да избереш какво ще ти се случи, но можеш да решиш как да реагираш.
Може би не трябва да се измъчвам толкова. В духа на предишния постинг, възприемаме се адски насериозно, а в края на краищата всички ще се превърнем в прах, развян от вятъра...
Е, след като открих Америка, ето един поздрав:
http://www.youtube.com/watch?v=_hzv0TSSDgU
Знам какво трябва да правя. Пътят към сбъдването на мечтите ми, стои начертан пред мен и чака да поема по него. А аз стоя като закована и се оглеждам за нещо, с което да убия времето си. Може би това е страх. На картата маршрутът е ясен, но тръгнеш ли, се оказва доста объркващ. Има множество странични пътечки, които те подканват да кривнеш. Ако не си напълно концентриран може да се изгубиш, без шанс да бъдеш намерен.
Да тръгна ли по пътя? Дали съм достатъчно силна, за да се справя?
Е, както казват, това е животът. Трябва да се спусна по течението – риск, който не обичам да поемам. Сега осъзнавам напълно смисъла на думите: Не можеш да избереш какво ще ти се случи, но можеш да решиш как да реагираш.
Може би не трябва да се измъчвам толкова. В духа на предишния постинг, възприемаме се адски насериозно, а в края на краищата всички ще се превърнем в прах, развян от вятъра...
Е, след като открих Америка, ето един поздрав:
http://www.youtube.com/watch?v=_hzv0TSSDgU
"Всеки път-това е само път,и нищо не пречи нито на теб,нито на когото и да било да се откаже от него,ако сърцето му диктува това.Но те предупреждавам:решението ти трябва да бъде прието без страх или честолюбиви подбуди.Гледай пътя си открито и без колебания"
Кастанеда"Учението на дон Хуан"
Аз ще допълня цитата със следния откъс, отново от същата книга, който ми е много любим:
Воинът трябва да се вглежда във всеки път съвсем съзнателно и с изострено внимание. Съществува един въпрос, който воинът непременно трябва да си зададе: „Има ли този път сърце."
Всички пътища са еднакви: те не водят до никъде. Но път без сърце никога не доставя радост. От друга страна, пътят със сърце е лек — човек не се насилва да го хареса и пътешествието по него доставя радост; докато човек го следва, той е едно с него.
избора си го правим сами. Но ако не опитаме няма как да знаем резултата. И няма да разберем какво се крие зад неисвестното. А то може изобщо да не е страшно ;))
И аз ще спомена, че ситуацията ми е добре позната. За някои хора (по-решителните) - е може би по-лесно. За други (по-колебливите) - отнема повече време. Аз съм от вторите. Особено, когато осъзнавам, че тръгна ли по пътя завличам след себе и други човешки съдби. А, това си е отговорност, с която не бива да се играе на хазартен принцип!
И все пак винаги има възможност (и)!
За мен това е отговорът. :-)
Пожелавам ти да тръгнеш натам, накъдето можеш да вървиш уверено и без страх, с дозата авантюризъм необходима за усвояването на възможностите пред нас, които както някой по-горе споменава може и въобще да не са толкова страшни! :-)