BgLOG

Просто прах

от Mortisha Med на 22.04.2008 22:20 7 коментара , 667 прочита
Категории: Размисли

Усещам се странно. Не знам дали има смисъл да мъдрувам, но имам нужда да пиша. Вероятно просто съм обхваната от носталгия по звука от тракащите клавиши на клавиатурата....
  Знам какво трябва да правя. Пътят към сбъдването на мечтите ми, стои начертан пред мен и чака да поема по него. А аз стоя като закована и се оглеждам за нещо, с което да убия времето си. Може би това е страх. На картата маршрутът е ясен, но тръгнеш ли, се оказва доста объркващ. Има множество странични пътечки, които те подканват да кривнеш. Ако не си напълно концентриран може да се изгубиш, без шанс да бъдеш намерен.
  Да тръгна ли по пътя? Дали съм достатъчно силна, за да се справя?
  Е, както казват, това е животът. Трябва да се спусна по течението – риск, който не обичам да поемам. Сега осъзнавам напълно смисъла на думите: Не можеш да избереш какво ще ти се случи, но можеш да решиш как да реагираш.
  Може би не трябва да се измъчвам толкова. В духа на предишния постинг, възприемаме се адски насериозно, а в края на краищата всички ще се превърнем в прах, развян от вятъра...
  Е, след като открих Америка, ето един поздрав:

http://www.youtube.com/watch?v=_hzv0TSSDgU

Изпрати e-mail Разпечатване

RSS за коментари Коментари

# | от Koprina на 23 април 2008, 09:44

Ето и нещо подходящо за" пътя и страничните пътечки".
"Всеки път-това е само път,и нищо не пречи нито на теб,нито на когото и да било да се откаже от него,ако сърцето му диктува това.Но те предупреждавам:решението ти трябва да бъде прието без страх или честолюбиви подбуди.Гледай пътя си открито и без колебания"
Кастанеда"Учението на дон Хуан"

# | от BasiDi на 23 април 2008, 12:28

Познато... доста време ми трябваше да се науча да го преодолявам този страх от неизвестното. Мен ако питаш - щом виждаш пътя, тръгвай! Ако нещо не ти хареса в последствие , винаги можеш да си измислиш оправдание ;)

# | от Веселин на 23 април 2008, 13:58

Я, още някой, който чете Кастанеда :)
Аз ще допълня цитата със следния откъс, отново от същата книга, който ми е много любим:

Воинът трябва да се вглежда във всеки път съвсем съзнателно и с изострено внимание. Съществува един въпрос, който воинът непременно трябва да си зададе: „Има ли този път сърце."
Всички пътища са еднакви: те не водят до никъде. Но път без сърце никога не доставя радост. От друга страна, пътят със сърце е лек — човек не се насилва да го хареса и пътешествието по него доставя радост; докато човек го следва, той е едно с него.

# | от veninne на 23 април 2008, 19:54

Звучи ми безкрайно познато... и аз наскоро се чудех дали да тръгна по пътя или да кривна в страни. Страх ме беше не само от непознатото а и от това дали ще се справя... А страничното отклонение бе доста примамливо - приятно за извървяване, но лишаващо от сбъднатите мечти (или поне някои от тях)... Да, случва се пътят "със сърце" да е по-нанагорен и труден. Някои мечти идват сами и те удрят по главата, но за други трябва борба.
избора си го правим сами. Но ако не опитаме няма как да знаем резултата. И няма да разберем какво се крие зад неисвестното. А то може изобщо да не е страшно ;))

# | от Mortisha Med на 23 април 2008, 20:52

Благодаря ви за съветите. Напомнихте ми, че животът е толкова хубав именно защото е непредсказуем....

# | от ua на 24 април 2008, 08:25

А моя нов път или продължението на пътя ми започна точно когато си написала този постинг.Интересно ми е. Вече два дни съм по него.Но си мисля,че моят път както е казано за пътя,водят до Рим.Е може и да не видя Папата,но само тогава когато аз съм Папата.

# | от Darla-Daisy на 24 април 2008, 11:13

Понякога животът може да ни постави на път, без да ни пита. Например, случва се нещо необратимо. Тогава, искаш, не искаш трябва да поемеш по него. Но, не за този избор става въпрос тук.:-)
И аз ще спомена, че ситуацията ми е добре позната. За някои хора (по-решителните) - е може би по-лесно. За други (по-колебливите) - отнема повече време. Аз съм от вторите. Особено, когато осъзнавам, че тръгна ли по пътя завличам след себе и други човешки съдби. А, това си е отговорност, с която не бива да се играе на хазартен принцип!
И все пак винаги има възможност (и)!
За мен това е отговорът. :-)
Пожелавам ти да тръгнеш натам, накъдето можеш да вървиш уверено и без страх, с дозата авантюризъм необходима за усвояването на възможностите пред нас, които както някой по-горе споменава може и въобще да не са толкова страшни! :-)

Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!

Просто прах

RSS за коментари Коментари

Последни коментари

Общности

BgLOG

Категории

Архиви

Просто прах

RSS за коментари Коментари

Последни коментари

Най-четени публикации

Общности

BgLOG

Категории

Архиви