Прости ми
Прости ми за всичко, което направих.
Прости ми за сълзите - моите и твоите...
Прости ми за разрушените мигове.
Прости ми за неувереното сърце.
Прости ми за внезапните бягства.
Прости ми за самотните ти нощи без мен.
Прости ми за съмненията ми в теб.
Прости ми за гневните изблици, ненужно насочени към теб.
Прости ми за болката.
Прости ми за пропилените вечери...
Прости ми за отказаните целувки.
Прости ми за крещящото недоверие ...
...прости ми за всичко, което съм аз и което в този миг се прощава със последните капки щастие, откраднати за малко ... прощавам се с доброто ти сърце и знам, че не те заслужавам...
Прости ми.
Аз не мога да си простя...
Прости ми за сълзите - моите и твоите...
Прости ми за разрушените мигове.
Прости ми за неувереното сърце.
Прости ми за внезапните бягства.
Прости ми за самотните ти нощи без мен.
Прости ми за съмненията ми в теб.
Прости ми за гневните изблици, ненужно насочени към теб.
Прости ми за болката.
Прости ми за пропилените вечери...
Прости ми за отказаните целувки.
Прости ми за крещящото недоверие ...
...прости ми за всичко, което съм аз и което в този миг се прощава със последните капки щастие, откраднати за малко ... прощавам се с доброто ти сърце и знам, че не те заслужавам...
Прости ми.
Аз не мога да си простя...
За съжаление не, БасиДи .. :(
Той вече ми прости, но докога ще може да го прави?
Защо човек не може да забрави страховете си и просто да бъде щастлив?
Какво всъщност е доверието ? оставяш се изцяло в ръцете на другия и вече от него зависи зали ще те пусне да паднеш или издигне още нагоре.
а аз не искам такава зависимост... може би не съм готова... и ей затова вечно се оглеждам зад гърба си и чакам нещо лошо да се случи ...
...и по този начин разбивам щастливите мигове с единственият мъж, който мога да си представя като баща на децата си ...
Защо когато идва от душата е толкова красиво, толкова истинско и толкова тъжно.
п.п. Серенити стискам палци всичко да се оправи. Една чаша като се спука дори и залепена винаги личи и ни напомня какво се е случило. От нас зависи да не я изпускаме пак.
Успех.
Всичко се корени много отдавна... неща, които се опитвам да забравя пак и пак... и те не са непростими, затова явно проблемът е в мен.
Но вината за този страх-недоверчивост не е лично моя ...
Serenity, имам чувството, че това аз съм го писала.... толкова добре те разбирам.... имах толкова тежък проблем тези дни....
Но всъщност това, от което имаш нужда, е не неговата прошка - виж, ти я имаш вече, а твоята собствена. Прости на това объркано в момента момиче, дай му време... то знае какво иска, макар че понякога действа не по най-добрия начин... а кой действа винаги по най-добрия начин? Дай си правото да сгрешиш.