Пропадане
Снимките на поразголената красавица се сменяха една след друга на монитора. Малкия издаваше леки удобрителни звуци от типа на "Аха...аха...". Гледах го със задоволство. "Е, сега продължаваш ли да твърдиш, че само пропаднали грозотии стават порнозвезди?". Човека ме погедна и каза: "Абе усещаш ли какво правим. Гледаме порно, слушаме Бртини Спиърс (в целият си не малък плейлист имам точно две нейни песни как ли се паднаха те?!)... Бая сме пропаднали!" Малкият ми съквъртирант беше май прав. Как почна всичко...
Може би от... или май не. Знам ли.
Сигурно от скапаният понеделник, който се прибрах претрепан и психически и физически от работа. Най-вече психически. Ей това умствената работа е проклето нещо. Единият ми съквъртирант работи в бензиностанция и го скапват от работа, но когато се прибере умствено е свеж като краставичка. При мен е точно обратното. Мамка му. Какви бяха тези идеи и защо въобще се съгласих..."Айде да се напием като кирки и да слушаме цяла нощ чалга до дупка" - каза Малкия. "Айде!""И какво слушали сте чалга до дупка и си се качвал на масата в стаята си да кършиш снага?!?!" - Кака ми (най-най-най-добрата ми приятелка) почти ми крещеше по телефона. Толкова крещеше, че ако се заслушах щях да я чуя и без телефон как се дере от Варна до София.
"Ами да нещо такова се получи" - отговарям с лек философски тон в гласчето - "И да знаеш голям кеф беше".
Говорехме с нея. Защо ми се обади ли? Ами имам лошия навик като съм вече безпаметно пиян да пращам прекаленно откровенни sms-и.
15-05-200622:54:09До Kaka
Съобщение:OT:Martin
<Vodafone EUROCALL - nai-dobrite roaming ceni>
Lele kolko sym pian i kolko te obi4am!
<WSMS>
До тук добре. Тя все пак много добре знае, че я обичам. Защото все пак между двама приятели има и много любов. Лошото беше, че този път както много други бях вложил и малко от другия смисъл...
"Така значи пак пишеш, че ме обичаш" - казва тя.
"Е нали знаеш, че съм си любвообилен" - казвам аз мислейки си "Обичам те безнадеждно както май друга жена не съм обичал" - и продължавам на глас - "...та обичам те не като да искам да ти направя две деца и така нататък..." - "...всъшност искам да ти направя три, две от тях дъщери за да приличат на теб." Та какво да напарвя, че съм такова клише. Но знае ли човек какво ще стане един ден.Рожденният ден на Шефа. Днес вдигам наздравици за него, оня ден пък той щеше да ме уволнява с образователна цел. Живота е безумно странен понякога. Всъшност живота е странен винаги. Особенно когато си смесил уиски, водка, два вида червени вина, бяло вино и бира. Легнал съм си на бюрото в работа и халюцинирам, че ТЯ ме гледа. Това хич не е добре, но какво да се правя. Алкохолизирам се. Ама с кеф, след като Кака ми и колежката Силвия ми обещаха, че ще ме бият много ако започна да прекалявам и даже ще ме вкарат в клиника ако трябва. Как да не се алкохолизира човек с такива приятели наоколо.
Пия, говоря за авиация и пиша. И сънувам, че летя. Лети ми се. Трябва скоро да направя нещо по въпроса. Общо взето прекалено често започна да ми се случва това. Но пък се чувствам добре така. Много добре.
Тази пак е тук. Почукване на вратата ден след ден. Смуче диетичните си сукчета, подпряла се е на вратата, гледа... дяволито ще каже някой, по-скоро мръсно, много мръсно. Как съм, какво правя. Ден след ден. Почва да ми омръзва.
Омръзват ми и глупавите въпроси. "Защо стоиш на тъмно?". Толкова е досадно да отговаряш ден след ден на този въпрос. А въпроса еволюира - "Защо стоиш на тъмно и слушаш Чайковски (добре, че им казах, че е той иначе посмъртно нямаше да занят кой е, иначе през последните дни съм слушал десетки пъти овертюрата 1812 - препоръчвам ви я)". Та дано скоро въпроса да не стане "Защо стоиш на тъмно, слушаш Чайковски и носиш розова рокля"... Времето ще покаже. Иначе народа нящо се притеснява за мен. Гледали са прекалено много филми в които лошият психопат сериен убиец е фен на класиката, я Бах, я Вагнер... Защо няма психопат сериен убиец, който да слуша метъл. По-логично е.
Странното е, че алкохолната ми депресия се отразява прекалено добре на творчеството ми. Полковника главен редактор се затруднява да измисли заглавие на един свой материал. "Сбогом или просто довиждане" - казвам аз. "Ставаш по-добър с времето". Или пък с изпития алкохол и девойките по които страдам. Знам ли.Вървим си със съквъртирантите из славното гето (така де Студентски град). Подминавам една девойка. "Леле тази адски много прилича на Еви Ейнджъл, любимата ми унгарска порнозвезда, а до работа имаме една цветарка, която е почти коипие на Кармен Лувана - любимата ми американска порно звезда.... Май прекалено много гледам порно." Трагедия, ама комична трагедия. То съквъртирантите повече и от мен гледат, но не си признават. спазват благоприличие.
"Видя ли я?!" - Малкият почти викаше. "Коя по дяволите?" - започнах да се оглеждам. "Твоята сервитьорка от Net Cafe!!!" Да де, видях една девойка, но... Имаше една красавица, за която намилах близо месец на Малкия. Ето, че сега се разминахме и въобще не я забелязах. Почвам да се замислям, дали наистина нещата, които ми правят впечатления са такива или просто си го втълпявам за да не се чувствам съвсем студен.
Колкото до цветарката до офиса. Един ден ще бъде моя... поне за малко. Знам го. Само трябва да поработя по въпроса. Ама ей на мързел. или по-скоро липса на желание. Или... С времето съм се убедил, че съм способен ан абсолютно всичко, стига обаче наистина да го искам. Ако не го искам истински не се получава...
Нощ. Скоро ще се съмне. Чета блога на една девойка съгражданка. Тъжно ми е. Знам акк се чувства до най-малката подробност. Бях в същата ситуация преди точно две години. Знам, че всичко ще бъде наред, но как да го кажа. Спастявам си често съветите и мъдростите. Няма как иначе да е. Не обичам да се меся в живота на хората. Както е казал Кърт Вонегът "Be careful whose advice you buy, buy be patient with those who supply it. Advice is a form of nostalgia. Dispensing it is a way of fishing the past from the disposal,wiping it off, painting over the ugly parts and recycling it for more than it's worth."Аз Знам, че всичко ще бъде наред един ден с нея, но... Но няма да го кажа. Главният ми редактор винаги завършва тежките работни дни със следните думи "Вярата в утрешния ден!". Трябва да вярваме в утрешния ден, защото никога не знаем какво ни чака зад ъгъла.Гледам "Глутница кучета". Малкия буиства, че филма бил тъп. иде ми да го спукам от бой. Не за това, че е на различно мнение от мен, а затова, че обожава филма, иначе нямаше да го гледа тайно, когато ме няма. Обожава филма, но не иска да си го признае. И как ще го призне пред обкръжението си от пишман гъзари, прависти първи курс, каращи Аудита на петнайсет години. Живота е тежък понякога към различните.
Вися на прозореца, пийвам си бирица (Heineken, разбира се) и от съседният прозорец се подава съседката. "Хей, ще усилиш ли песента?" Коя песен, коя песен. Господи - U2 - Sometimes You Can't Make It On Your Own. Усилвам я. "Мила ти си изчезващ вид" - казвам аз, но тя не ме чу и по-добре. А виждали ли сте как ченето на човек пада до коленете му. Е нейното падна след онази мега чалга вечер с елементи на пиене на ракия. На сутринта ни пита колко хора са били на купона. "Ами двама, аз и Малкия.".
Казват, че ако спиш веднъж с мъж не ставаш педал. Дано същото и за поп-фолка. Една вече в слушане на Магда (тази с голямата глава), Преслава (тази с големите...), Ивана (тази дето цялата е голяма), Гергана (тази дето е от Димитровград) не те превръща в чалгарин. Е аз съм спокоен. Скоморохов, най-доброто ми приятелче дето сега е далеч зад океана, ми е обещал, че ще ми помогне със сепукото ако стана такъв.
Живота си върви. Ама се чувствам, че съм в голяма дупка. Чета e-mail-и в които ме хвалят, хвалят ме тук и там. Не искам. Просто си върша работата. Дълг и съдба. Или пък говоря глупости.
Знам, че един ден ще имам всичко, което искам. неизбежно е. Ще си имам в гаража Mitsubishi Evo VIII MR FQ-400, жена ми ще е прекалено красива, а и ще се разбирам с децата си, ще съм постигнал това, което искам и ще имам още какво да постигам. Ще оставя света малко по-добър след себе си. Дано.
Времето ще покаже.
Може би от... или май не. Знам ли.
Сигурно от скапаният понеделник, който се прибрах претрепан и психически и физически от работа. Най-вече психически. Ей това умствената работа е проклето нещо. Единият ми съквъртирант работи в бензиностанция и го скапват от работа, но когато се прибере умствено е свеж като краставичка. При мен е точно обратното. Мамка му. Какви бяха тези идеи и защо въобще се съгласих..."Айде да се напием като кирки и да слушаме цяла нощ чалга до дупка" - каза Малкия. "Айде!""И какво слушали сте чалга до дупка и си се качвал на масата в стаята си да кършиш снага?!?!" - Кака ми (най-най-най-добрата ми приятелка) почти ми крещеше по телефона. Толкова крещеше, че ако се заслушах щях да я чуя и без телефон как се дере от Варна до София.
"Ами да нещо такова се получи" - отговарям с лек философски тон в гласчето - "И да знаеш голям кеф беше".
Говорехме с нея. Защо ми се обади ли? Ами имам лошия навик като съм вече безпаметно пиян да пращам прекаленно откровенни sms-и.
15-05-200622:54:09До Kaka
Съобщение:OT:Martin<Vodafone EUROCALL - nai-dobrite roaming ceni>
Lele kolko sym pian i kolko te obi4am!
<WSMS>
До тук добре. Тя все пак много добре знае, че я обичам. Защото все пак между двама приятели има и много любов. Лошото беше, че този път както много други бях вложил и малко от другия смисъл...
"Така значи пак пишеш, че ме обичаш" - казва тя.
"Е нали знаеш, че съм си любвообилен" - казвам аз мислейки си "Обичам те безнадеждно както май друга жена не съм обичал" - и продължавам на глас - "...та обичам те не като да искам да ти направя две деца и така нататък..." - "...всъшност искам да ти направя три, две от тях дъщери за да приличат на теб." Та какво да напарвя, че съм такова клише. Но знае ли човек какво ще стане един ден.Рожденният ден на Шефа. Днес вдигам наздравици за него, оня ден пък той щеше да ме уволнява с образователна цел. Живота е безумно странен понякога. Всъшност живота е странен винаги. Особенно когато си смесил уиски, водка, два вида червени вина, бяло вино и бира. Легнал съм си на бюрото в работа и халюцинирам, че ТЯ ме гледа. Това хич не е добре, но какво да се правя. Алкохолизирам се. Ама с кеф, след като Кака ми и колежката Силвия ми обещаха, че ще ме бият много ако започна да прекалявам и даже ще ме вкарат в клиника ако трябва. Как да не се алкохолизира човек с такива приятели наоколо.
Пия, говоря за авиация и пиша. И сънувам, че летя. Лети ми се. Трябва скоро да направя нещо по въпроса. Общо взето прекалено често започна да ми се случва това. Но пък се чувствам добре така. Много добре.
Тази пак е тук. Почукване на вратата ден след ден. Смуче диетичните си сукчета, подпряла се е на вратата, гледа... дяволито ще каже някой, по-скоро мръсно, много мръсно. Как съм, какво правя. Ден след ден. Почва да ми омръзва.
Омръзват ми и глупавите въпроси. "Защо стоиш на тъмно?". Толкова е досадно да отговаряш ден след ден на този въпрос. А въпроса еволюира - "Защо стоиш на тъмно и слушаш Чайковски (добре, че им казах, че е той иначе посмъртно нямаше да занят кой е, иначе през последните дни съм слушал десетки пъти овертюрата 1812 - препоръчвам ви я)". Та дано скоро въпроса да не стане "Защо стоиш на тъмно, слушаш Чайковски и носиш розова рокля"... Времето ще покаже. Иначе народа нящо се притеснява за мен. Гледали са прекалено много филми в които лошият психопат сериен убиец е фен на класиката, я Бах, я Вагнер... Защо няма психопат сериен убиец, който да слуша метъл. По-логично е.
Странното е, че алкохолната ми депресия се отразява прекалено добре на творчеството ми. Полковника главен редактор се затруднява да измисли заглавие на един свой материал. "Сбогом или просто довиждане" - казвам аз. "Ставаш по-добър с времето". Или пък с изпития алкохол и девойките по които страдам. Знам ли.Вървим си със съквъртирантите из славното гето (така де Студентски град). Подминавам една девойка. "Леле тази адски много прилича на Еви Ейнджъл, любимата ми унгарска порнозвезда, а до работа имаме една цветарка, която е почти коипие на Кармен Лувана - любимата ми американска порно звезда.... Май прекалено много гледам порно." Трагедия, ама комична трагедия. То съквъртирантите повече и от мен гледат, но не си признават. спазват благоприличие.
"Видя ли я?!" - Малкият почти викаше. "Коя по дяволите?" - започнах да се оглеждам. "Твоята сервитьорка от Net Cafe!!!" Да де, видях една девойка, но... Имаше една красавица, за която намилах близо месец на Малкия. Ето, че сега се разминахме и въобще не я забелязах. Почвам да се замислям, дали наистина нещата, които ми правят впечатления са такива или просто си го втълпявам за да не се чувствам съвсем студен.
Колкото до цветарката до офиса. Един ден ще бъде моя... поне за малко. Знам го. Само трябва да поработя по въпроса. Ама ей на мързел. или по-скоро липса на желание. Или... С времето съм се убедил, че съм способен ан абсолютно всичко, стига обаче наистина да го искам. Ако не го искам истински не се получава...
Нощ. Скоро ще се съмне. Чета блога на една девойка съгражданка. Тъжно ми е. Знам акк се чувства до най-малката подробност. Бях в същата ситуация преди точно две години. Знам, че всичко ще бъде наред, но как да го кажа. Спастявам си често съветите и мъдростите. Няма как иначе да е. Не обичам да се меся в живота на хората. Както е казал Кърт Вонегът "Be careful whose advice you buy, buy be patient with those who supply it. Advice is a form of nostalgia. Dispensing it is a way of fishing the past from the disposal,wiping it off, painting over the ugly parts and recycling it for more than it's worth."Аз Знам, че всичко ще бъде наред един ден с нея, но... Но няма да го кажа. Главният ми редактор винаги завършва тежките работни дни със следните думи "Вярата в утрешния ден!". Трябва да вярваме в утрешния ден, защото никога не знаем какво ни чака зад ъгъла.Гледам "Глутница кучета". Малкия буиства, че филма бил тъп. иде ми да го спукам от бой. Не за това, че е на различно мнение от мен, а затова, че обожава филма, иначе нямаше да го гледа тайно, когато ме няма. Обожава филма, но не иска да си го признае. И как ще го призне пред обкръжението си от пишман гъзари, прависти първи курс, каращи Аудита на петнайсет години. Живота е тежък понякога към различните.
Вися на прозореца, пийвам си бирица (Heineken, разбира се) и от съседният прозорец се подава съседката. "Хей, ще усилиш ли песента?" Коя песен, коя песен. Господи - U2 - Sometimes You Can't Make It On Your Own. Усилвам я. "Мила ти си изчезващ вид" - казвам аз, но тя не ме чу и по-добре. А виждали ли сте как ченето на човек пада до коленете му. Е нейното падна след онази мега чалга вечер с елементи на пиене на ракия. На сутринта ни пита колко хора са били на купона. "Ами двама, аз и Малкия.".
Казват, че ако спиш веднъж с мъж не ставаш педал. Дано същото и за поп-фолка. Една вече в слушане на Магда (тази с голямата глава), Преслава (тази с големите...), Ивана (тази дето цялата е голяма), Гергана (тази дето е от Димитровград) не те превръща в чалгарин. Е аз съм спокоен. Скоморохов, най-доброто ми приятелче дето сега е далеч зад океана, ми е обещал, че ще ми помогне със сепукото ако стана такъв.
Живота си върви. Ама се чувствам, че съм в голяма дупка. Чета e-mail-и в които ме хвалят, хвалят ме тук и там. Не искам. Просто си върша работата. Дълг и съдба. Или пък говоря глупости.
Знам, че един ден ще имам всичко, което искам. неизбежно е. Ще си имам в гаража Mitsubishi Evo VIII MR FQ-400, жена ми ще е прекалено красива, а и ще се разбирам с децата си, ще съм постигнал това, което искам и ще имам още какво да постигам. Ще оставя света малко по-добър след себе си. Дано.
Времето ще покаже.
Black Hawk, пожелавам ти да намериш всичко онова, за което мечтаеш. Сигурна съм, че ще се справиш, а може би просто се надявам и ти го пожелавам.
И... ти благодаря,че докосна душата ми.
Следващата седмица съм пет дни командировка в Пловдив с двама свестни колеги (а тези командировки винаги са в стил - цял ден вършим работа, цяла нощ сладки приказки, студена бира и обиколко по кръчмите). И сега съм много щастлив, а другата седмица по това време още повече.